По неогласени данни целта на Партията била до 2000 година Християнството в България като понятие да се премахне, а църквата като институция да се унищожи. За постигането на тази цел се е действало с най-разнообразни методи и средства. На Православната църква й е поставен червен Патриарх – Максим; в Протестантските църкви са поставяни пастири като например: Павел Иванов в Евангелската Съборна Църква и Тимотей Михайлов в Евангелската Баптистка Църква16. За да стане някой пастир в регистрирана църква е трябвало да подпише документ, с който се задължавал да сътрудничи на властта. Освен поставянето на пастири в официалните църкви са внедрявани и доносници, чиято цел била да блокират дейноста, като следят живота на църквата, и дали се говори против властта.
ББЦ-София се предпазва от тези “назначения”, но е подложена на друг вид натиск. През целият мрачен комунистически период, тя е била гонена и преследвана, като гоненията се засилват изключително много през 80те години. През 1987г. са интернирани пастирите Павел Игнатов, Тома Спасов и Станислав Тодоров. Затворено е събранието в кв. “Емил Марков”. Църквата е оставена без своите най-силни водачи. Въпреки всичко, вярващите остават непреклонни в своята вяра и посвещение на Христос. Извадки от един протокол на Държавна сигурност17 показват трудността, която е изпитвала властта в “превъзпитанието” на така наречените “тинчевисти”:
Тинчевистите са отцепила се част от Петдесетната църква. Те са незаконна секта. Стремят се да се обособят като самостоятелна църква. Създават големи трудности на властите в контрола над тях. Разпръснати са на групи и повече в различни краища на страната.
Многократно, църквата е принуждавана да се слее с регистрираните не-петдесетни църкви, но някои доктринални и организационни различия, както и нежеланието на обществото да бъде контролирано и следено от властта, правят тези опити неуспешни.
Изследванията показват18, че тормоза е бил повече психически, отколкото физически. Обикновено милицията е нахълтвала в домовете, където са се провеждали богослуженията, събирала е паспортите на присъстващите, изземвала е Библии и песнарки, и е разпръсвала събранието. Вярващите често са привиквани в управленията на милицията, и са “обработвани” да се откажат от вярата си, като всеки път ги питат: “Къде се събирате?”, “Кои хора бяхте?”, “Кога и къде ще бъде следващото ви събиране?”. Разпитът завършва със заплаха за уволнение от работа, ограничаване на социални и обществени привилегии, и др.19 Тъй като са отказвали да ходят на манифестации, да отработват Ленински съботници, и др., членовете на ББЦ са били “трън в очите” на Червената върхушка.
Мотивите за гоненията са, че те са противници на властта и западни шпиони. Срещу п-р Игнатов били приложени 18 начина за компрометиране (свързани със семейството, с финанси, и др.); п-р Тома Спасов е интерниран на основание член 39 на НМ20 “Политически несъгласен с властта”; п-р Станислав Тодоров е интерниран с обвинения за разпространение на инкриминирана (забранена) литература, и изнасяне на информация за чужди правителства.
След многократните опити на ръководството на църквата да легализира дейността на обществото, то решава окончателно да остане нелегално. Поради това “властта” се е правела, че църквата не съществува и е продължавала своите опити да я разруши. На въпрос на Централата на Church of God в Кливланд, Тенеси, до посолството ни във Вашингтон през 1987г., “Защо Българското правителство, след като твърди, че в България няма религиозна дискриминация преследва Българска Божия Църква?”, било отговорено: “Такава църква не съществува”21.
Това, че ББЦ е била нелегално движение, предизвиква интерес за хората по онова време, като им дава това, от което се нуждаят – свръхестествено преживяване, несъгласие с властта, което провокира нарастването на членската маса в следните три категории: 1) Невярващи – несъгласни с властта и про-западно ореантирани22; 2) Православни – неудовлетворени от Българската Православна Църква; 3) Вярващи от регистрираните евангелски църкви със замрял духовен живот.
Гоненията също изиграват положителна роля в живота на вярващите и църковното общество. Когато има атаки отвън, тогава църквата става сплотена и единна отвътре. Налице са: сила за свидетелство, желание за свят живот и посвещение на Бога, което отваря врата за проявление на свръхестественото Божествено действие, към чудеса и знамения, които са слабо изразени в другите църковни общества23.
Копирано от
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.