Политическа съвест за продан: Скандалът с евангелските пастори, търгуващи гласове

От репортажа на НТВ не става ясно кои точно са другите пастори, правили опит да търгуват с гласове за последните избори, проведени на 5ти октомври 2014, въпреки твърденията в пресата за множествено число (Дневник). 

Но ако пастор Александър Тодоров, познат като Сашо Хлебаря, е бил заловен поради доста пошлия му подход към етичните и законови ограничения за „продажба” на политическа съвест, то определено стремежът на евангелските църковни организации да участват в политическия процес, с цел влияние върху светската власт не е добра идея. Въпросът, който стои, е дали в този опит за политическо влияние църквата и християните влияят на политиката (за да я направят по-честна, по-отворена, по-насочена към служене, а не към доминиране над хората) или играчи като Сашо Хлебаря ползват светската политика, за да си купят влияние в църквата, продавайки гласовете на пасомите си.

Да обясним. Александър Тодоров има влияние в ромските църкви в Самоков. Когато имаш влияние над хора, ти си техен ръководител. Напоследък придобилата гражданственост дума е „лидер”. Тъй като съвременната политика изисква да имаш множества зад себе си, Сашо решава, че може да влияе и в избора на светска власт. Но защо да дава нещо безплатно (тоест влиянието си сред ромите-евангелисти), като може да го продаде? А и защо да не го продаде, след като ромите са бедни и имат нужда от пари? Макар и тези пари да са цената на тяхната политическа съвест.

Мога да бъда обвинен, че защитавам тезата църквата да страни от политиката, но това не е така. Напротив, църквата има легитимно и дори критично важно място в обществото. Ето защо и хората, които ходят на църква, би трябвало активно да се включат в обществения дебат, включително и в политическия такъв. Но обсъжданият тук злополучен пасторски пример не е моделът, който визирам за

„участие на християните в политиката”.

На първо място, Сашо Хлебарят, е олицетворение на обърнатия подход на отношенията църква-държава в посткомунистическия период. Вместо църквата да влияе на обществените процеси с пророческото си виждане за Божиите стандарти и християнската етика, държавата, все още под формата на посткомунистическо изчадие на атеистичния тоталитаризъм, с някои демократични характеристики, влияе на начина на мислене и дейност на църквата. (В този случай говорим за евангелистката църква.)

Защо Сашо вкарва политиката в църквата, като продава нещо, което всъщност не може да продаде – политическата съвест на хората? По една проста причина. Като евангелски ръководител, той е навикнал да не зачита личната съвест и вярата на хората, пасомите, за които би следвало да душегрижителства. Едно възможно обяснение е, че себепредставата на Божия служител очевидно е еволюирала от служител на Бога и респективно – на хората, към наместник, който владее умовете, волята и политическия избор на простолюдието.

Търговията в храма за този пастор очевидно е начин на мислене и начин на служене. Подобен манталитет обаче не само не е осъждан от вярващите, а на практика те го подкрепят (говорим за подопечните вярващи на изобличения пастор). Ако имаше истинска обратна връзка относно търговския нюх на пастора ..., то нямаше да се стигне до положение, в което невярващата телевизия да учи на морал и праведност духовния водач.

Но фактите са разстърсващи – ето цитат от чисто меркантилното изопачаване на библейски текстове, което Сашо е приел да сподели с църквата, с цел да реализираполитическо влияние и парична печалба (цитирани в новинарския сайт Дневник):

"В неделя сме на избори и Бог ще ни посочи правилния път, правилната партия, която ще ни даде по-добър живот. Радвайте се, вече знаем за кого да гласуваме! Гласувайте за нашата нова партия и ще ви се помогне! Дайте гласа си и ще ви се даде!"

Можем да обвиним журналистите в склоняване към престъпление. Но толкова лесно ли е да бъде съблазнен един вярващ християнски водач? Всъщност всяко едно падение е постепенен процес, а не внезапна катастрофа. Фактът, че пастор Тодоров е местен общински съветник от коалиция ДПС-Евророма, където ДПС е точно същата партия на етническо-религиозна основа, защитаваща интересите на българските турци, и оттукнедалечна на исляма, вече е красноречив за качеството на житейските избори на християнския(?) пастор.

Християнството е вяра, която освобождава личността във вечен и временен план. Вярващият е отговорен вече не пред страстите си и свободен да греши, но е отговорен пред Бог и неговия стандарт. Когато обаче пасторът възприема своето служение ивлиянието, което има над хората, като най-важното на света, и започне да възприема ръководната си роля като по-важна от тази на Спасителя, тогава съвсем естествено е той да счете, че съвестта на хората принадлежи на него, а не на Господ Исус Христос.

На второ място, не бива да пренебрегваме етническия произход и подход на този евангелистки пастор. Циганската култура има своите основополагащи характеристики, които в много случаи биват осветени и променени от влиянието на Библията и вярата в Бога. Но за нерадост много често се случва така, че културата е тази, които модифицира библейското послание, за да стане то удобно на културно обособените вярващи.

Тоест вместо Бог да променя ромите, ромите нагаждат Божието откровение според своите навици.

За отбелязване е, че този феномен на нагаждане на Библейското учение не е само ромски патент. Такава е човешката природа, и в най-ретроградни и в най-напреднали общества този проблем винаги е стоял пред църквата. Разбира се ромският манталитет, поставен в християнски евангелистки условия и непроменен от библейската етика, не е извинение за поведението на Сашо Хлебаря. Ще отбележим, че подаването на оставка е правилна постъпка. Но дори от този принципно разумен акт, който би трябвало да е акт на покаяние, Сашо вади дивиденти. Фактът, че насърчава себе си колко „мъжки” е постъпил с оставката в същото време говори именно за неотменното присъствие на това, което наричаме „ромски манталитет” – огромно самочувствие, често непокрито с нужния морален и умствен „багаж”.

Защо пастор Александър се е решил да продаде нещо на практика непродаваемо(как можеш да продадеш нещо, което не е твое!?) – политическия вот на други хора? Отговорът е двузначен. На първо място, защото Сашо счита, че той е собственик на съвестта и вярата на тези хора. Той е убеден, че има такова влияние над тях, че е толкова завладяващ и харизматичен, че каквото им каже, те това ще направят. Той е техният Месия.

На второ място виждаме силата на мамона в мотивацията и действията на пастора. Парите са власт и влияние. И ако аз имам влияние над душите и умовете на пасомите, а ти го искаш за твоите политически цели, това ще ти струва пари! Разбира се, увъртанията на пастора, че парите били за благото на бедните роми, е сълзлива история за заблуда на противника. Ако го беше грижа за благото на ромите, пасторът щеше да проповядва Божието слово и да ги учи на етика, честност и морал, а не чрез неетични и дори престъпни действия да използва немотията им за свои цели. Разбира се, някой веднага би казал – толкова обича пасомите си, че е готов и престъпление да извърши, само те да се облагодетелстват! Ние сме вярващи разбира се, но точно на подобна мотивация за себеоблагодетелстване няма как да повярваме.

Примерът на пастор Тодоров не бива да е стандартът, за който се сещаме, когато говорим за участие на християните в политиката. За съжаление, мнозина църковни водачи,

дори да не са продали гласовете на пасомите си 

за пари, имат подобен манталитет на този на Сашо Хлебаря – „ние притежаваме душите на хората, защото се „грижим” за тях, колко му е да им кажем как да гласуват”. Ако тази моя констатация е истинна дори само донякъде, то връзката между

църковно лидерство и политически тоталитаризъм не е много далечна.

Църквата, християните, са сол и светлина на света; стандарт за морал и етика. Но ако светлината им е тъмнина, то каква ще е тъмнината им? И ако солта е безсолна, кому е нужна такава в и без друго блудкавият политически свят на антигерои в българската политическа сцена?

Мнозина вярващи днес твърдят, в унисон с остатъчното мислене от тоталитарния атеизъм, че християнството не трябвало да участва в политиката. Опасността била да не се размие евангелието, което е абсурден аргумент. Как може да се размие нещо, което е стандартът за всичко друго? Защо Бог да няма територия в политическия процес, при положение, че от Него произхожда всичко, цялата вселена, човекът и дори концепцията за власт и управление? (Разбира се, никой не може да ограничи влиянието на Бог в политическия процес, въпросът е по-скоро за персоналното участие на християните в него). Защо безконтролният егоизъм и престъпната себичност да бъдат оставени да владеят над народа, а не хора, които държат на принципа на Христос „прави на другите така, както сам искаш на теб да правят”? Нима църквата няма пророческа роля в управлението? Или трябва да се съгласим тя да бъде само благотворителна организация, която да запълва дупките на държавните „социални грижи”?

Един от отговорите лежи в инцидента с пастора от Самоков. Той доказва, че някои пастори, които не са премислили добре значението на библейското учение на Христос за връзката и разликата между Бог и кесар, имат за цел по-скоро да вкарат политиката в църквата, отколкото да влияят на политиката с християнското послание.

Докато християните не осъзнаят тази грешна посока на мислене, инциденти като описания тук ще изобилстват в ежедневието на хората, чийто призив е да просвещават другите с доброто и с евангелието, включително и в политиката. Това, което спасява донякъде положението, е, че НТВ не може да прати репортери със скрити камери навсякъде, където църковното лидерство има нужда от дисциплиниране относно търговията с политическо влияние в Божия храм.

Правата запазени © 2014. Препечатване само с изрично разрешение.
За такова пишетe на editor@center-religiousfreeom.com

Адв. д-р Виктор Костов е председател на ХРП, издател на сайта Свобода за всеки и правозащитник адвокат на редица евангелски пастори в дела в защита на свободата на вярата, съвестта и традиционното семейство.

За съотношението между законите и съвестта на човека

Съвременните законотворци, особено тези в Европа, определят равенство на хората пред закона. Това се счита за прогресивна стъпка на съвременните общества. Същевременно равенството, т.е. равнопоставеността между отделните хора, независимо от раса, пол, религия, образование, способности или недъзи и т.н., също е постановено със закони и те също се считат за мерило и ценност на днешните общества. И действително, законите за равенството значително допринесоха за изравняване на правата на хората и особено на онези, които в миналото бяха дискриминирани и нямаха възможност в еднаква степен да вземат участие в обществения живот. Днес в повечето европейски страни хората с увреждания и недъзи, например, живеят пълноценен живот и имат възможност да се ползват от всички облаги, които една държава може да предложи. Множеството подзаконови актове (напр. задължителното изграждане на различни приспособления, устройства, платформи и други удобства) действително допринасят за равнопоставеността на тези хора в обществото.

Същевременно законотворците разшириха обхвата на законите за равенство и за предотвратяване на дискриминацията и включиха в тях клаузи, които уж на пръв поглед допринасят за по-видимо равенство между хората, но на практика ограничават правата на други хора. Такива са например случаите с разширяване на обхвата на нормативите, отнасящи се до хомосексуалистите и еднополовите бракове, до решението за извършване на евтаназия, до своеволната промяна на пола и дори на личността и т.н. Многократно тук в блога описвахме случаи на дискриминация на вярващите от страна на държавата, например осъждането на християни, които отказват предоставянето на услуги на хомосексуалисти или отказват да приемат евтаназията като законово определение на държавата. Многобройните примери на дискриминация спрямо вярващите карат някои християнски законодатели да търсят възможности дори и при съществуващото „прогресивно” законодателство в развитите либерални демокрациида се прокарат идеи и предложения, които, ако бъдат и законово закрепени, могат да защитят интересите и на вярващите, а не само на атеистите, каквото е положението днес в повечето модерни държваи.

Неотдавна, в наш материал от 1 август 2014 г., разказахме за една сладкарска фирма в Северна Ирландия, която отказа да постави надпис върху тортите си, който да рекламира еднополовия брак. Фирмата бе санкционирана и служителите й бяха определени като нетолерантни и неподчиняващи се на британското (и северноирландското) законодателство. Великобритания се сблъска с множество подобни случаи на „нетолерантно” и „закононарушително” поведение на вярващи, особено когато става въпрос за сферата на бизнеса и обществените отношения (слава Богу, държавата все още не се меси в семейния живот на вярващите). И изглежда тъкмо там, където вярващите се сблъскват с недомислиците на законите, се правят и съответни предложения за „подобряване” на тези закони. Само преди два дена, на 8 декември, парламентаристи и правителствени служители в Северна Ирландия обявиха решението си (широко оповестено в белфасткия „Телеграф”) да внесат за разглеждане т.нар. „изява на съвестта” като допълнителна клауза в законите, отнасящи се до равенството и дискриминацията. Подтикът за този ход идва от все още нерешеното дело на сладкарската фирма, която може да бъде осъдена заради това, че като семейна фирма тя не е пожелала да постави искания от хомосексуалистите надпис (и целият случай стана широко известен като „гей-тортата случай”).

Вносителите на законопроекта (особено парламентаристът Пол Гайвън) считат, че едно общество е толерантно тогава, когато то позволява в него да има място и за различия, а не само уеднаквяване и равенство, което би създало някакво роботизирано общество. Толерантността изисква обществото да се съобразява както с необходимостта от предотвратяване на всякаква дискриминация, така и да зачита вярванията, надеждите и мислите на всеки член на обществото, т.е. да приема, че човек има право да действа според своята съвест,когато това не води до нарушаване на обществения ред или сигурността на гражданите. Отказът на една семейна бизнес фирма да рекламира еднополовите бракове, или на друга семейна бизнес фирма да приема хомосексуалисти в дома им, макар и превърнат в хотел, не нарушава обществения ред и сигурността, а е „изява на съвестта” на гражданина, с което другите граждани могат и трябва да се съобразяват.

Законопроектът потвърждава, че новата клауза, наречена „изява на съвестта”, ще осигури защита на онези, които имат различно виждане за света, в случая вярващите, независимо дали това са християни, мюсюлмани или принадлежащи към друга религия или вярване. Днешните клаузи на законите за „равенство” и против дискриминацията в действителност дискриминират вярващите, тъй като не им позволяват да действат в съответствие с вярванията и съвестта си, особено когато осъществяват бизнес или друга публична дейност. А едно толерантно общество не трябва да позволява подобно нещо, твърдят вносителите на законопроекта.

Разбира се, поддръжниците на законите за равенство като проява на светската държава, а също така поддръжниците на хомосексуалистите и еднополовите бракове, настояват, че въвеждането на клаузата „изява на съвестта” в Закона за равенството ще внесе нови разделения в обществото и ще разводни или обезличи понятията „равенство” и „дискриминация” (някои дори вече обявиха, че се срамуват, че са родени в Северна Ирландия, след като стана известна новината за новия законопроект), но тепърва ще се види дали разумът ще надделее или отново законотворците ще пренебрегнат факта, че законите за равенството на практика водят до дискриминация на вярващите. Очаква се в близките две седмици да стане ясно как се приема новият законопроект.

Тези последни събития в Северна Ирландия навярно ще окажат по-далечен и по-продължителен ефект и върху законотворческия процес в европарламента,където също бе начената кампания срещу подготвящия се от няколко месеца текст на „Директива за равнопоставено отношение” – законопроект, който ще бъде предложен на страните-членки на Европейския съюз за приемане от националните парламенти и ще стане част от националното законодателство. Преди десетина дена, на 1 декември 2014 година, повече от 100 организации, представляващи няколко милиона граждани на Европейския съюз, внесоха призив в европарламента, който по-специално е обърнат към президента на Европейската комисия, с молба подготвеният текст да бъде оттеглен или пък той да бъде преработен. Текстът действително е проблемен и неговото приемане може да разшири проявите на дискриминация срещу вярващите по подобие на случаите във Великобритания. Проблемът с Директивата е този, че законопроектът първоначално целеше да се предотвратят случаите на дискриминация срещу беззащитните, болните и хората с недъзи, но сетне бе разширен и обхвана и защитата на хомосексуалистите и поддръжниците на еднополовите бракове. Проблематична е и терминологията на Директивата, където думите „дискриминация,” „сексуално посегателство,” „неблагожелателно отношение” и т.н. имат доста размит смисъл и формулировка. Според сега разбираните термини, една проява на съвестта и вярата на човека може да бъде сметната като „дискриминация” или като „неблагожелателно отношение” и тъкмо в това е проблемът – как отделните хора или институции правят разлика между действителни и потенциални намерения или действия, какви са последиците от тях и има ли нарушаване на обществен ред или сигурност за който и да е гражданин на страната.

Очевидно е, че усложняването на обществените отношения подтиква законотворците да търсят най-приемливите за народите термини и формулировки, които да позволяват установяването на равнопоставени отношения между хората, без разлика на раса, език, пол, религия, образование и т.н. Това ще рече, че законите не само че не правят разлика между раса, език, пол, религия и т.н., а напротив – те трябва да отчитат всяка една черта на отделния индивид, а именно, неговия произход, неговия език, неговите вярвания и т.н. Когато те всички бъдат отчитани и когато се поставят в някакво хармонично отношение един към друг, тогава може да се говори за равенство и за предотвратяване на дискриминацията. Днешното състояние на нещата, когато натискът върху вярващите се усилва все повече и повече от светската държава, не може да продължава повече, ако държавата (в нашия случай говорим за Европейския съюз и всяка негова страна-членка) държи да се нарече толерантна, демократична и уважаваща всеки член на обществото, включително вярващите.

Кръвосмешението – „фундаментално човешко право,” твърди германският национален Съвет по етика

Изглежда че „свободомислеща” Европа дотолкова е заслепена от стремежите си да осигурява „права” и „свободи” на европейските граждани, че тази слепота не й позволява да прави разлика между черното и бялото, между правилното и неправилното, между достойното и недостойното, и между ценностното и извратеното. Колкото и човек да се насилва да се сети какво ли още може да измислят свободомислещите умове на Европа, никога няма да може да се досети, защото „борците за права и свобода” всекидневно търсят възможности за предоставяне на колкото се може повече слободия на гражданите. Докога? И колко време още пороците ще да бъдат разпространявани под прикритието на някакви лозунги за права и свободи?

Съзнаваме, че в настоящия блог за пореден път публикуваме тема из областта на европейската извратеност и може би на някого тази тематика вече може да му е дотегнала, но от друга страна ние сме убедени, че ако си затваряме очите и не посочваме кое е действително наша свобода и кое е европейска слободия, то как бихме могли да реагираме, когато и в нашата страна започнат да се обсъждат подобни теми с цел да станат част от законодателството ни. Е, то бива да сме европейци, но все пак трябва да има и някакви граници на европейщината ни, когатонякой се опитва с лека ръка да отменя традиционните устои на обществото и да ги насочва по пътя на разврата и порока. Извратени хора винаги е имало на тази земя, но защо днес тъкмо такива хора се опитват да представят порочния си начин на живот като някакво неотменно право за всички граждани? Няма ли кой да издигне глас и да напомни на обичащите слободията, че една масова зараза тръгва първоначално от един източник и след това поваля хиляди и милиони? Защо съвременните уж демократични и уж културни общества позволяват един извратен ум да предложи на цели народи порочния си начин на живот като живот в „свободата” и в „правото”?

„Кръвосмешението – фундаментално човешко право” – това е заглавие на германските медии, което британският „Телеграф” повтаря в една статия от 24 септември (виж тук). В нея се посочва, че германският Национален съвет по етика (който има подкрепата на правителството) отправил предложение към германските законодатели да преразгледат законите си, отнасящи се до сексуалните отношения вътре в семейството (между братя и сестри, родители и деца или внуци, т.е. по права роднинска линия), като се твърди, че „фундаменталното право на вече порасналите братя и сестри към сексуална ориентация трябва да се разглежда в друга светлина, а не да се разсъждава върху абстрактната идея за защита на семейството” и че „криминалното законодателство не е средството за съхраняването на едно социално табу” (т.е. общоприетото от народите табу за сексуални отношения между близки членове на семейството).

Както и при предишни разсъждения на европейците за права и свободи, така и в този случай подтикът за отправянето на подобен апел е конкретно съдебно дело, чието разрешаване уж „налага” преразглеждане на досегашните правила, нормативи и закони; в конкретния случай става въпрос за дело отпреди четири години, когато брат и сестра от Лайпциг се оженват и им се раждат четири деца; сетне мъжът е осъден на три години затвор по обвинение в кръвосмешение и същевременно семейната двойка се бори с германските съдилища за отмяна на присъдата (на 20 април тази година и Европейският съд по човешките права отхвърля молбата на семейството за отмяна на присъдата, подробности дава британският „Християнски институт” тук); сестрата не е осъдена, тъй като се доказало, че имала психически проблеми. Двойката твърди, че чрез законодателството държавата им отнема правото на семеен живот, че е иззела децата им (три от тях са в социални домове и четвъртото е при майка си) и че никой няма право да се намесва в семейните отношения на гражданите. Съответно германският Съвет по етика твърди, че чрез закони табуто на кръвосмешението не може да бъде гарантирано (като привежда множество примери на съществуващи семейни двойки между близки роднини, които са принудени да живеят в нелегалност) и че „нито страхът от отрицателни последици за семейството, нито пък възможността за раждането на деца от такава кръвосмесителна връзка може да оправдае едно криминално запрещение” (подробности дава „Християнският институт” в своя статия от 1 октомври 2014 г. тук).

Германските съдебни власти и политиците веднага реагираха, като преобладаващото мнение е твърде негативно – традицията на германците все още не им позволява да престъпят установените семейни норми и разбирания. Настроенията в страната са, чеедва ли ще се обърне внимание на препоръката на Съвета по етика. Но тя вече горещо се обсъжда както в самата Германия, така и в европейските структури и, както вече видяхме при други случаи на приемане на резолюции и препоръки за даване на права на хомосексуалистите, така и в този случай не се знае след няколко месеца или година или повече какъв вятър ще задуха от парламентарната зала в Брюксел. Затова тъй наченахме тук този разговор – човек никак не може да предположи или да се сети какво още може да хрумне на „свободолюбивите” европейци. Поради това и нашият призив за бдителност на християните си остава: да четем Писанието, да се подвизаваме в храмовете според вярата и надеждата ни в Христос и любовта към Него и към ближния и да търсим упование в Бога, когато се опитваме да отговорим на съвременните предизвикателства, които пряко засягат вярата ни и тукашния и отвъдния живот.

Отечествено-фронтовският агент „Румен” на ДС и пастирските жени

В настоящата статия смятам да потърся самото начало на „агентурната дейност” на ръководствата на СЕПЦ, което може да бъде проследено документално до месец октомври 1949 г. Запознатите с историята на българския евангелизъм знаят, че през месец юли 1948 г. започват арестите на водещите евангелски пастири в страната, повечето от които получават след няколко месеца тежки присъди за „професионален шпионаж” срещу отечествено-фронтовска България на процес, който е един от най-срамните в близката ни история. Пастири от официалните евангелски деноминации са осъдени на различни срокове за излежаване в българските затвори или в ТВО. Сред тях личат имената на: Васил Зяпков, Янко Иванов, Никола Михайлов, Георги Чернев, Ламбри Мишков, Георги Васев, Харалан Попов, Йончо Дрянов, Иван Ангелов, Здравко Безлов, Захари Райчев, Ладин Попов, Митко Матеев и др. Обвиненията се формулират като „подстрекателства срещу Родината, участие в разузнавателска мрежа, разпространение на клеветнически слухове, приемане на възнаграждения от чуждо разузнаване”.¹ Процесът, протекъл в Софийски областен съд в продължение на 12 дни през февруари-март 1949 г., не е уникален за Европа в онова следвоенно време. Тогава се води измислен показен процес срещу кардинал Миндсенти в Унгария, като обвиненията срещу висшия католически йерарх са сходни. В България също се води процес срещу католически и православни представители. Във всички тези случаи се вижда дългата ръка на сталинисткия режим, който скалъпва сценариите за съдебните процеси. Целта е: смазване на опозиционно настроените дейци и особено на църковните представители, повечето от които не са склонни на колаборационизъм с новата комунистическа власт.

Интересът ми обаче е насочен към случващото се след процеса в Съюза на петдесятните църкви. В изследваните от мен документи ясно личи директната намеса на ДС, която спестява на един млад пастир ефективното излежаване на присъда през разглеждания период и го поставя на ключов пост в СЕПЦ. Ролята, която той трябва да играе, е да събира ценни за ДС сведения на опозиционно настроени пастири и редови вярващи, да въздейства върху „превъзпитаването” на податливите и да провежда успешно отечествено-фронтовската линия на „народната власт”. Тя се състои в усложняване положението на опозиционерите и пастирските съпруги на осъдените свещенослужители през 1949 г. В достъпните документи се съдържат интересни сведения, които убеждават изследователя, че „внедряването” на агенти в църковните организации е добре планирана и успешно постигана задача от самото начало, която подкопава устоите на евангелското християнство у нас.

Чистката на агент „Румен” в СЕПЦ

Още с появата си на ключова позиция в СЕПЦ аг. „Румен” се изявява като завидно активен и изпълнителен доносник. Почти всяка седмица, в точно определено време, той предоставя писмен материал на своя вербовчик с многопосочна и многостранна информация. Вербовчикът неизменно оценява данните много ласкаво: „донесението не е проверено, но на сътрудника може да се вярва”. Това би трябвало да означава, че още от самото начало той е заслужил такова доверие, че като че ли не е имало нужда информацията да се засича и сверява с данните на друг агент. Неговите колеги обаче не са допуснали наивното отношение на някои съвременни евангелисти, които предпочитат лесно да си затворят очите пред такава антихристиянска дейност. Особено интересен е случаят с Иван Зарев, който е осъден да прекара около 1 година в ТВО. Въпреки че са „стари приятели” и „участници в една съдба”,² Зарев споделя със свои близки да се пазят от агента, защото той бил „опасен човек”.³ Съпругата на Зарев проявява неблагоразумието да сподели това пред адв. Асен Симеонов, конгрешанин, и нейните опасения тутакси се предават на аг. „Румен”, който пък от своя страна ги доложил на ДС. От последвалите агентурни действия може да се предположи с голяма доза сигурност, че аг. „Румен” е получил задачата да „обработи” Зарев, като го превърне в послушно оръдие на „народната власт”.

Един от най-сериозните опоненти на аг. „Румен” в СЕПЦ обаче се оказва високо интелигентният и просветен п-р Емануил Манолов. За съжаление, биографичната информация за него в самите петдесятни източници⁴ е много оскъдна и показва – дори в претендиращите за „исторически” такива – неразбирането на аспекта историчност. П-р Манолов се изявява като твърд характер и библейски интерпретатор на действителността, който подобно на лежащия в затвора с 15-годишна присъда п-р Харалан Попов се противопоставя рязко на агресивността на комунистическия режим у нас. Аг. „Румен” обаче го следи изкъсо. Така например, той донася на ДС, че „Емануил Манолов дружи обикновено с хора от евангелските среди опозиционно настроени към О. Ф. власт, богатите, които като класа ги засягат мероприятията на властта”.⁵Използването на такава терминология от агента подсказва, че той е добре обучен отечествено-фронтовски агитатор. Термините са в пълен унисон с термините на Маркс-Енгелсовия „Манифест на комунистическата партия”, чието ползване през онези години е било задължително за всички поддръжници на „народната власт”. В същото Донесение на агента прилежно е цитирано едно остро изказване на п-р Манолов, че О. Ф. власт е „антихристка”. Оттук нататък нещата за п-р Манолов действително загрубяват и за него става видимо невъзможно да възстанови изгубените си позиции на редовен пастир, въпреки че е добре образован и владее перфектно английски език.⁶ А може би тъкмо затова на него се гледа като на един непоправим поклонник на английската култура и богословие и свободното мислене. Хора с посредствено образование и начин на мислене като аг. „Румен” бързо разбират, че не биха могли да „превъзпитат” този човек с ясно изразен европейски манталитет. Между двамата идеологически опоненти назрява все по-осезаем конфликт и когато п-р Манолов заявява пред агента, че изпращаните от последния Окръжни писма, в които се агитира за подкрепа на О. Ф. и политическите агитации, които провежда от амвона на своята църковна общност, са несъвместими с християнското учение, той получава рязък отговор. Аг. „Румен”, който се е измъкнал от ефективна присъда, най-безцеремонно обвинява петдесятните пастири, които гният в комунистическите затвори, че били докарали беди на СЕПЦ. Неговото мнение, очевидно представляващо ехо на директивите на ДС, прозвучава така: „неприобщаването ни към властта ни доведе до срамния процес срещу нас”.⁷ Че съдебният процес през февруари 1949 г. е „срамен”, не може да има спор. Но докато за интелигентни и верни на Христовото дело пастири като Е. Манолов той е бил „срамен” заради действията на комунистическите власт и съд, то за твърде лицеприятния аг. „Румен” безсрамието било равнозначно на лакейничество, на колаборационизъм. Д-р Харалан Попов – безспорният герой на българския евангелизъм от онзи „срамен” период – обаче квалифицира съдебния процес като „трагична черна комедия, написана, режисирана и организирана от ДС”.⁸ А той има право на това безкомпромисно определение, защото Попов излежава дългогодишна присъда на „строг тъмничен затвор”, докато аг. „Румен” се е измъкнал от комунистическото наказание, продавайки християнската си душа на врага.

Отечествено-фронтовският аг. „Румен” слухти и за изказвания и настроения на пастири и вярващи по външно-политически въпроси. Международната обстановка през 1949-50 г. е много нажежена и несигурна. Поради безумията на вътрешната си и външна политика „народната власт” е скъсала дипломатически отношения със САЩ. Затова за ДС е изключително важно да разбере как се коментира този срамен акт в църковните общности. Сведенията за коментарите идват от грижливото събиране на факти от агента, който снове като совалка и извън епархийските граници на своята деноминация. На 9 март 1950 г. той се среща с баптиста Петър Фъртунов и уж „от дума на дума” разговорът бил насочен към скъсването на дипломатическите отношения с американците. В писменото донесение на аг. „Румен” този разговор не е преразказан, а цитиран буквално: „Фъртунов казал, че за нас ще е зле. „За евангелистите ли?” (пита аг. „Румен” – бел.м.). „Не, но въобще за България, тъй като ние евангелистите сме скъсали с тях и няма друг път освен да вървим с властта. Обаче България е подсъдна, понеже нейният въпрос за нарушение на Мирния договор не е ликвидиран, а се разглежда от Хагския съд”. „Какво именно е лошото?” (иска да се уточни агентът – бел.м.). Фъртунов казал: „Лошото е от нашите съседи, да не би да ги побутне Америка и ни увлечат в някаква война”.⁹ Вероятно аг. „Румен” не е останал доволен от този уклончив отговор на Фъртунов, затова той се насочва към още по-интересен обект, баптисткия председател п-р Антон Казанджиев. Той обаче отговорил внимателно пред отчествевено-фронтовския агент: „За нас няма никаква опасност, никой не ни замесва, но има между нас хора глупави, които слушат чужди радиостанции и бръщолевят, та сами на себе си ще си навлекат беля. Нашето място е да проповядваме евангелието, а не да се занимаваме с политика”.¹⁰ Аг. „Румен” пак ще да е останал недоволен, затова се насочил по темата към съпругата на д-р Харалан Попов – Рут Питерсън. Когато я попитал какво мисли за скъсването на дипломатическите отношения със САЩ, Рут отговорила мъдро: „Каквото ще бъде, ще бъде. Ние нищо не знаем, в Господа е съдбата на хората и на народите”.¹¹ Ако аг. „Румен” беше истински Божи служител, какъвто видимо не е бил, той щеше да обърне много сериозно внимание на тази пастирска жена, която е завършила библейски колеж и очевидно е просветила вярата си до ниво да изповядва провиденциалната роля на Бога в човешката история. „Каквото ще бъде, ще бъде”! Но ще бъде не защото комунистическата диктатура определя съдбата на хората, а защото библейският Бог е „Цар на царете и Господ на господарите”. Нито отечествено-фронтовският аг. „Румен”, нито неговите самозабравили се господари от ДС са разбрали тези пророчески думи, че Бог е вечен Господар на човешките съдби, а всички тирани имат временна власт.

Поведението на аг. „Румен” спрямо пастирските жени

Проблемът за отношението към пастирските жени в българския евангелизъм от страна на ДС и внедрените агенти, чиито мъже са хвърлени в затвора вследствие „пасторския” процес през 1949 г., не е разглеждан досега. А това е много сериозен проблем, който трябва да бъде анализиран откъм хуманната му страна. В един период от новата ни история, когато десетки евангелски пастири са осъдени на нечовешки условия поради обвиненията, че са „врагове на народната власт”, то тази „народна власт” би трябвало да прояви някакво хуманно отношение към техните жени и в повечето случаи – невръстни деца. Хуманното отношение към тези невинни и беззащитни човешки същества би трябвало да съответства на т.нар. „морален кодекс на комунизма”, според който „човек за човека е брат, другар и приятел”. В отчетите на партийните конгреси на БКП – в духа и стила на Маркс-Енгелсовия „Манифест” - постоянно се тръбеше, че „социалистическият начин на живот е принципно различен, несравнимо по-богат и по-хуманен от начина на живот в капиталистическото общество”.¹² Особено почетно място се отреждаше на жената в т.нар. „социалистическо общество”. По същото време Георги Димитров, който говори с патос за „жената-човек” и за „жената-майка”, заявява пред пленума на Българския женски съюз у нас: „Не може да бъде достоен и културен мъж онзи, който се отнася към жената като с предмет за домашно потребление”.¹³ Хубави слова, но кухи в действителност!

Нека видим как се отнасят към пастирските жени, чиито съпрузи излежават продължителни присъди в комунистическите затвори, ДС и аг. „Румен”. По-горе стана дума за съпругата на д-р Харалан Попов – Рут Питерсън. Когато нейният съпруг бива отвлечен от дома им в 4 ч. сутринта на 24 юли 1948 г. от цивилни офицери на ДС, и двамата не предполагат, че няма да се видят години наред. Тя остава с две невръстни деца, без никаква издръжка. Всички домашни вещи са описани поради наложената присъда за „обезщетението, което трябва мъжът ѝ да заплати на държавата”. Много скоро след присъдата на мъжа ѝ дори се забранява да получава колети с храна от своите близки в Швеция¹⁴. Дотолкова е закъсала материално, че когато Х. Попов получава разрешение за свиждане, тя няма пари да отиде да го види с децата.¹⁵Забранява ѝ се да отиде на погребението на баща си, за да уреди юридическите формалности по своя дял от завещанието. Отначало ѝ се предлага временна работа като чистачка и органистка в една от софийските евангелски църкви¹⁶, но аг. „Румен”, който получава специалната задача да я следи на всяка крачка, донася на ДС, че тя „получавала колети с храна” от Швеция и Америка, с други думи, няма нужда от получената работа и тя я изгубва скоро след това.¹⁷ Агентът следи непрекъснато дали Рут претърпява очакваната от властите политическа промяна. Тази интелигентна и мъдра пастирска жена не се стреми да дразни излишно „народната власт”, но не може да си затваря очите пред явните предателства на някои пастири политикани. Затова тя укорява насаме аг. „Румен”, че използва дори църковния амвон за О. Ф. агитация на вярващите. Разбира се, агентът тутакси се оплаква за това на своя вербовчик.¹⁸

Ето защо, вследствие тези и други агентурни сведения, ДС решава да лиши Рут Питерсън и двете ѝ деца от последното им убежище – собствения им софийски апартамент. Предприемат се следствени и съдебни действия за насилственото изселване на тримата в провинцията. В Предложението за изселване на Рут Питерсън като единствена причина е посочена нейната политическа непримиримост с новата власт: „Не членува никъде – в никаква организация и не взема никакво участие в обществено-политическия живот, напротив, злостна реакционерка. Постоянно злослови против народната власт, като казва, че комунистите са кръвопийци и са закарали мъжа ѝ в затвора за нищо. Същата разпространява зловредни слухове за предстояща война, че комунистите скоро ще си отидат и ще дойдат американците и тогава да му правят сметка комунистите”.¹⁹ За такива „изказвания” свидетелстват писмено някои от нейните съседи, които очевидно правят това под диктовката на ДС. За политическото дискредитиране на Рут обаче, както видяхме от цитираните документи до тук, има не маловажна роля и аг. „Румен”. Чудя се, наистина, дали пастирът агент „Румен” е чел някога определението, което дава ап. Яков: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света” (1:27). И се удивлявам и прекланям дълбоко пред силната вяра и неопетнен морал на пастири като д-р Харалан Попов и Емануил Манолов и пастирски жени като Рут Питерсън!