Държавата отделена ли е от църквата?

Радомир Чолаков
Всичко тръгна от липсващия нотариален акт на “Св. Александър Невски”. За да се ремонтира сграда, трябва разрешение. За да се издаде разрешение, трябва акт за собственост. На църквата никога не се е налагало да доказва правата си върху който и да е храм с лист хартия. На държавата такъв акт също не е бил нужен, за да знае, че този храм е на Българската православна църква. Даже комунистическата държава го знаеше и го ремонтираше. Без акт за собственост и без да претендира, че храмът е неин. Демократичната държава изведнъж реши, че има проблем.
Царе сме да си създаваме проблем там, където няма. Според закона за местните данъци и такси молитвените домове на изповеданията са освободени от данък сгради. Само храмовете, за другите имоти си се плащат данъци, леге артис. Така е, защото храмът няма стопанско предназначение. В църква и в джамия човек влиза, за да се моли.
Ако иска,
ще запали свещ
ако не иска – няма. В джамията само си се молят. В целия свят храмовете са освободени от данък сгради.
В същия закон по-долу се казва кои организации са освободени от данък при придобиване на сгради. Храмовете на изповеданията са пропуснати. Освободени са от данък сгради, ама не са освободени от данък при придобиване на сграда. БПЦ може да получи нотариален акт за “Св. Александър Невски” по обстоятелствена проверка. Аз и още седем милиона души бихме се подписали пред нотариус, че този храм винаги е бил на БПЦ. Тодор Живков, ако беше жив, и той сигурно щеше да се подпише. Данчето Фандъкова и тя, ама първо трябва да подпише данъчна оценка, та Синодът да плати данък за придобиване по давност. Защото според закона БПЦ не е придобила “Св. Александър Невски”, ами сега тепърва ще го придобива. Данъчната оценка общината я прави на база РЗП, по методика, утвърдена от министъра на финансите. Данъкът излиза три милиона. Греда!
Обяснете ми каква е логиката да се плаща данък за вадене на нотариален акт на сграда, която е освободена от данък сгради? Да се прави данъчна оценка на сграда, която не може да бъде продадена. НИКОГА! При никакви обстоятелства.
За никакви
пари
Ако тя е извън стопанския оборот, данъчната оценка не трябва ли да е нула? Да, но в методиката не го пише. Чиновниците кършат ръце и викат: “Лош закон, но закон. Или плащаш, или няма нотариален акт.” Като няма нотариален акт, няма ремонт. Параграф 22. Особено гадно е, че медиите започват да изкарват църквата виновна, че не ремонтира “Св. Александър Невски”: владиците тънат в разкош, а църквите се разпадат – мръсници!
И изведнъж някой започва подличко да нашепва: “Абе, я да я обявим тая църква за държавна, така няма да се плаща данък. Хем и държавата ще вземе пари от еврофондовете, за да я ремонтират едни наши хора. Пък после ще се оправяме.”
Тук вече удряме една друга греда, ама много дебела. Ако, вместо да решиш един административен проблем по лесния начин, започваш да си създаваш конституционен, или си много прост, или имаш друг план. Дълъг и много опасен за държавата план.
Бойко Борисов каза, че ще реши проблема и забрави. Премиерът Райков ходи да целува ръка на патриарха, но се разсея. Министър Стоянович в първия си работен ден отиде в Синода и обяви, че ще реши въпроса, но на втория ден каза, че е сложно и трябва да се назначи работна група. Тая работна група щеше да реши, че освен да се одържави храмът друг, начин няма.
Знаем ние,
всичко знаем…
Слава Богу, Михаил Миков, Йордан Цонев, Павел Шопов и други депутати внесоха едно-две изменения в законите, които решават проблема. Както е бил решен още в Хатихумаюна: всичко, що е молитвен дом, принадлежи на съответното изповедание, точка. И, виж ти, как някой започна да си показва рогата и да се издава! Какво щяло да стане с криптата? Че какво е на криптата, нали си е там. Какво щяло било да стане с общинските църкви! Моля? Ама, наистина ли има “общински църкви”? Какво е, аджеба, това нещо “общинска църква”? Откога общините имат право да имат църкви? Те не бяха ли светски институции? Кметът свещеник ли стана? Какво щяло да стане с “частните църкви”? А какво е “частна църква”? В тая страна закони има ли? Частникът регистрирал ли се е като вероизповедание? “Частна църква”, “държавна джамия”, “общинска синагога”, някои вече съвсем полудяха. Боже, прости ни!
Някои “държавни” църкви и джамии били “паметници на културата”. Е, и? То и ханът на Хаджи Николи и Агушевите конаци бяха. Тях ще ги национализират ли?
Най-ми харесва твърдението, че църквата била лош стопанин, а държавата щяла да е добър. Държавата, дето беше лош стопанин на всичко, изведнъж ще стане добър! Хора. Всяко изповедание има в канона, устава или в своите си закони записан принцип:
Храм
не се продава
Искам да ми покажете наш държавен закон, в който пише, че има нещо, което не се продава, включително паметник на културата? Как ще дадеш ти на държавата право на собственост върху “Св. Александър Невски”? Нали утре ще направи публично-частно партньорство с близка туроператорска фирма. И ще каже на епископ Тихон, че може да влиза вътре само между 7.00 и 8.00 часа. Не, по-добре от 13.00 до 17.00, че тогава туристическият поток е най-силен и трябва ентъртейнмънт.
Вие вярвате ли на държавата? Лично аз имам доказателства да не вярвам. Ще обърнат църквите и джамиите на туристически центрове и няма да им мигне окото. Накрая ще ги продадат. Няма владика, който да е продал църква. Както няма министър, който да не е продал нещо, за което всички ни боли. За пари става дума и за нищо друго, стига сте ни будалкали!
Пищят: изповеданията щели “да си върнат всички храмове”. Ами че те са си ги върнали. Останали са девет църкви и пет джамии. Уведомявам ви, че за шест от църквите, в които държавата и общините все още пускат с билетче, се водят дела и ако има справедлив съд, ще си ги върнем. Със или без закон. Боянската църква е особен случай и за нея може да се намери отделно решение. Както се намери за Баташката. За нея има споразумение между пет институции, включително Министерския съвет и Министерството на културата, което урежда всички въпроси по един толерантен начин. Единият от подписите под него е моят. Моля министър Стоянович да го изиска от чиновниците си и да го прочете, за да види, че има и нормален начин да се правят нещата. И да държи на думата на министъра, както аз държа на своята.
Накрая да кажа нещо на политиците, които ще се изказват, и на журналистите, които побързаха да се изкажат, в смисъл че изповеданията едва ли не трябва да се разкулачат. Колеги, стъпили сме на много тънък лед. Става дума за много тежък морален тест. От два месеца насам всеки такъв тест завършва с провал. Досега се забавлявах, но вече започва да ме хваща страх. Истински.

Още по темата:

1. Ролята на църквата и държавата в съвременната криза
2. Отношенията църква-държава след падането на комунизма
3. ЗА ДЪРЖАВАТА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА – НОВ СБОРНИК НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Tags: ДЪРЖАВАТА, отделена, Църквата

За да видите оригинала натисни ТУК

Защо възникна ВЕБИ?

Д-р Вениамин Пеев
Въпросът за възникването на едно религиозно учебно заведение може да се разгледа от различни ъгли: исторически, социален, етнически, философско-теологичен и т. н. Често срещаната тенденция у нас е, когато се говори за възникването на ВЕБИ, да се търсят отговори на въпросите: “къде?”, “кога?”, “как?” и “кой?”, но това е един шаблонен историцистки подход, който не само че не установява коректните отговори, но дори ги преиначава и подчинява на деноминационни, финансови и дори личностни интереси. Такъв е случаят с “възникването на ВЕБИ”. Липсва поставянето на въпроса “защо?”, който би потърсил един по-задълбочен отговор, подчертаващ неотложността, целеустремеността и ако щете, дори аксиологията на такава уникална просветна институция.
Правилният отговор на въпроса “защо?” е не само по-труден от всички въпроси, които поставят историците и псевдоисториците на българския протестантизъм, но често води до неблагоприятни последствия за поставящите го, защото нечии непросветителски интереси биха били накърнени. Нека си послужа с една илюстрация. През 1533 г. ректорът на Парижкия университет проф. Никола Коп подчертава в своя реч, че християнското обучение е особена религиозна философия, която има за главна цел да води преподаватели, студенти и общество към “истинското и сигурно блаженство”. Коп разбира това като едно екзистенциално приближаване до библейската истина за живия Бог, който в образа на Христос се е отъждествил с човека и е станал много по-достъпен за него. Коп подчертава и преимуществото на вярата в Христос пред извършването на добри и богоугодни дела. Коп настоява параметрите на християнското обучение да се разширят час по-скоро, като обхванат широките слоеве на обществото, за да бъдат доведени всички до “истинското и сигурно блаженство” на християнската вяра и обхода. “Напред, о християни! – призовава Коп. – Нека се опитаме с всеки наш мускул да придобием това блаженство!” В резултат на тази силна и красноречива реч проф. Никола Коп бива уволнен и прогонен не само от университета, но и от Париж. Защо църковната власт се отнася така жестоко към този чистосърдечен богослов? Отговорът не е труден за отгатване: Коп засяга интересите на своите началници, които се свеждат до властолюбие, алчност и не на последно място – до богословско тесногръдие, претендиращо да бъде нормативно.
Когато чета протоколите и официалната кореспонденция на учредителите на ВЕБИ, непрекъснато си задавам въпроса “защо?”, който излиза извън тесните рамки на фактите. Най-напред, “защо?” от шестте деноминации учредителки на ВЕБИ (СЕСЦ, БЕМЕЦ, СЕПЦ, СЕБЦ, ББЦ и НА на ОБЦ) останаха само две (СЕПЦ и НА на ОБЦ)? На второ място, “защо?” в учредяването на ВЕБИ се намесваха енергично хора, повечето от които не само че нямаха богословско образование и квалификация, но имаше и такива на ръководни постове (членове на Борда, ректори, директори), които нямаха дори висше светско образование? “Защо?” по академични въпроси, свързани с богословски програми, вид на обучение, преподавателска квалификация, прием на студенти, богословска книжнина и т.н. се налагаше думата на непрофесионалисти? “Защо?” мненията на богослови с висока квалификация и дългогодишен стаж в образователната област бяха видимо пренебрегвани, а някои от тях дори и прогонени от временно властимащите? “Защо?” много скоро след учредяването на ВЕБИ и шумното му рекламиране сред евангелските църковни общности някои деноминационни лидери не проявиха повече интерес към фактическата академична дейност на ВЕБИ и не направиха нищо, за да продължат да я подпомагат? “Защо?” учредители на ВЕБИ като методистите се оттеглиха? “Защо?” учредители като конгрешаните, българска Божия църква и баптистите заявиха, че “замразяват” своето членство, т.е. се отдръпват от всякакви ангажименти към ВЕБИ? “Защо?” изкуствено сформираният Обединен богословски факултет на ВЕБИ се отцепи тайно и мимикрира в още по-изкуственото ВДУ “Св. Тривелий?” Бих могъл да продължа с още “защо?”, но те няма да имат край!…
Реалностите показват, че активното включване на някои хора в инициативата да се открие Висш евангелски богословски институт е било подбудено от частни и неакадемични интереси. Има редица куриози, които не може да бъдат премълчани. Има случаи на включване, защото чрез участието си във ВЕБИ някои биха могли да открият нова деноминация. Има случаи на включване, защото чрез временно пребиваване във ВЕБИ някои биха израснали в кариерата си като местни деноминационни лидери, а някои като такива и в международен мащаб. Има случаи на включване, защото бяха открити учебни програми и работни места специално за деца и роднини. Има случаи на включване, защото някои биха станали за нула време “хабилитирани” преподаватели, изпросвайки си в чужбина степента “доктор хонорис кауза” (Бог знае за какво!) без да са посещавали богословска школа или да са защитили докторска дисертация. Имаше дори един случай на самоназначил се директор на Библейски институт, който въпреки средното си небогословско образование, бе представян в местната преса като “професор” еди-кой-си.
Трябва да подчертая обаче, че първоначалната идея за просветна институция като ВЕБИ, която ние продължаваме да следваме сега, няма нищо общо с горепосочените куриози! Тъй като съм свързан дълбоко и органично с тази идея много преди учредяването на ВЕБИ през 1999 г., ще си позволя да припомня някои факти. Още преди политическите промени в края на 1989 г. неколцина от нас бяхме организирали тайни и явни инициативи за богословска просвета из страната. Участвал съм активно в подготовката на библейски уроци, които ръководството на СЕПЦ печаташе на циклостил и те се използваха в много петдесятни общности, където имаше подходящи неделни учители. През есента на 1983 г. заедно с председателя на СЕПЦ п-р Ив. Зарев организирахме тридневен пастирски курс с лекции по омилетика, екзегетика и догматика. С този курс бе продължена практиката на библейските курсове, въведена от п-р Николай Николов в Бургас през 1927 г., но прекратена от комунистическата власт през 1945 г. През 80-те години организирахме на няколко места по домове библейски курсове, водени от наши и чужди преподаватели. Още тогава се появи и започна да зрее идеята за общоевангелска просветна дейност. През мес. септември 1990 г. в Русе заедно с неколцина млади и интелигентни хора от русенската петдесятна църква организирахме на централния площад подписка на съгражданите ни за откриването на първия в страната Библейски институт, който стана факт на следната година. Събрахме няколко хиляди подписа, което натежа за решението на общинските органи да ни бъде предоставена сграда за тази цел. Ще подчертая обаче, че нашата идея в Русе бе за надденоминационен институт, каквато идея защитаваме и сега във ВЕБИ.
Водещ импулс за нашата подкрепа на ВЕБИ е нуждата от изграждането на българска евангелска теология. В Република България съществува не малобройна християнска общност, която има претенцията да бъде наследник на реформаторските идеи през ХVI век. Тези идеи са не само конфесионално обагрени и уникални, но те имат високо културен заряд, подчертана социална насоченост и благотворно влияние върху българското общество. Протестантизмът, част от който е и българският евангелизъм, е приемник на ренесансовата ценностна система и евангелските богослови имат дълг да развиват своя потенциал, като правят постиженията си достояние не само на своите студенти и църковни общности, но и на широката общественост. Ние поставяме в основата на нашата богословска програма онзи идеал, който са имали реформатори като Мартин Лутер, Филип Меланхтон и Жан Калвин – да изграждаме високо просветени, етични и активни дейци в Църквата и обществото. Същевременно обаче всички трябва да бъдем търпеливи. Положителните резултати не се раждат с магическа пръчка. Както учредяването на ВЕБИ не установи изведнъж една съвършена институция и просветна дейност, защото за това е необходимо дълго и мъчително съзряване, така и плодовете на нашия академичен труд ще се появяват на своето време.

Още по темата:

1. Отвореност на ВЕБИ към културата
2. Академичната дейност на ВЕБИ през последните години
3. Закриване на ОБФ към ВЕБИ

Tags: ВЕБИ, възникна, ЗАЩО

За да видите оригиналната тема натисни ТУК