понеделник, 20 май 2013 г.
неделя, 19 май 2013 г.
Агенти и служители на бившата Държавна Сигурност още на власт и ръководни длъжности в църквата
Агенти и служители на бившата Държавна Сигурност още на власт и ръководни длъжности в църквата и кой ги поддържа след,като вече Държавна Сигурност не е ги подържа?
Държавна сигурност при никакви обстоятелства няма да си освободи служителите , тъй като това би било заплаха след това за националната сигурност и да бъде изнесена информация и доказателства на тайните служби зад граница.
Така,че църквите през следващите години няма да бъдат освободени,както от служебните , така и от назначените агенти-пастори на държавна сигурност в църквите.
Те са добър инструмент за унищожаване на всяка духовна личност и развитието на църквата. Всеки опит да се създаде нова църква , ново общество това би било причина това лице да бъде унищожено,нанесено социално,икономическо и лично унищожение.
Има само една възможност за очистване на тази паплач и агентурски боклук , да бъдат отстранени и започване по старият начин на служение от дом на дом . Това е единственото спасение и всеки,да наблюдава за шпионин в църквата.
Така църквата ще върне старото си лице и духовност.
Агентите на Държавна сигурност имат за цел да въведат църквата в политика,не духовност и съсипване на църквата от вътре т.нар. ТРОЙАНСКА БИТКА .
Братя и сестри събудете се или сте духовни или сте чада на сатана.
Отстранете нечестивият между вас и църквата ще бъде чиста и свята!
Там където няма чистота не е необходимо тогава да има претенции.
Бъдете благословени.
ОСВЕТЛЯВАНЕ ДОСИЕТАТА НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА РЕЛИГИОЗНИТЕ ОБЩНОСТИ: КЛИР, ЕПИСКОПИ, ПРЕЗВИТЕРИ, ДЯКОНИ, ПАСТОРИ, АПОСТОЛИ
ОСВЕТЛЯВАНЕ ДОСИЕТАТА НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА РЕЛИГИОЗНИТЕ ОБЩНОСТИ: КЛИР, ЕПИСКОПИ, ПРЕЗВИТЕРИ, ДЯКОНИ, ПАСТОРИ, АПОСТОЛИ
Юрист Христо БЕРОВ
В началото на Януари в телефонен разговор със служител на Комисията за досиетата ни беше съобщено, че поради липса на сериозен обществен интерес, досиетата на Висшия клир на БПЦ, клира на католическата църква и останалите ръководители на религиозните общности скоро нямало да бъдат осветлени.
Кратко време след това синдикален лидер поискал в речта си на конгрес (обществено събитие) проверка на досиетата на синода на БПЦ и на Главно мюфтийство.
Явно общественият интерес, който “липсвал” в началото на Януари 2011 г. изведнъж се засилва, за да се чете съвсем прясно, според една медия как “свещениците треперят и предстоящата проверка на синода разтресе висшия клир”.
Съобщава се също, че за да не бъдели изненадани от комисията по досиетата, десетки свещеници сами са си поискали проверка дали са били агенти на Държавна сигурност, разказали източници от комисията.
Във връзка с всичко това, налага се следното уточнение: Рано или късно ще бъдат оповестени всички досиета на религиозни водачи. Просто е въпрос на време, независимо от обществения интерес, защото Законът за досиетата императивно разпорежда това.
Какво е правното основание за осветляването на църковен клир и ръководители на религиозни общности в страната?
- Това е разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
- Споменато правно основание регламентира, че български граждани, заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности ще се обявяват за принадлежност към ДС, при условията и по реда на този закон.
- Нормата на чл. 3, ал. 2, т. 6 включва ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности към публичните дейности по смисъла на закона.
- Следователно членовете на ръковоството на българските религиозни общности, които са (или тогава са били) български граждани, които са родени преди датата 16.07.1973 г. ще бъдат проверявани ex lege – по силата на самия закон.
- За синодалния състав на БПЦ-БП това означава , че на проверка ще подлежат всички 15 митрополити, защото най-младият им представител е роден през 1969 г. От епископите на БПЦ-БП без митрополитско служение няма да бъдат проверявани само следните двама епископи, защото са родени след 1973 г.: еп. Киприян и еп. Антоний.
Допълнение:
Относно грешки и пропуски на Комисията за досиетата, се знае, че от създаването и, срещу нея са били заведени общо 69 дела. Към съда се обръщат най-често хора, които са били посочени като сътрудници на бившата ДС, а те твърдят, че не са. Досега комисията е спечелила 50 подобни дела, а други 19 са все още висящи. Като цяло комисията не е била осъждана заради грешка при разсекретяването на материали.
Добрата лоша вест – как разкриването на пасторите-агенти може да създаде нова възможност за Божието дело в България
Добрата лоша вест – как разкриването на пасторите-агенти може да създаде нова възможност за Божието дело в България
Георги Бакалов | www.georgebakalov.bgНо Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци, и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека. (Йоан 2:24, 25)
Напоследък в християнските среди в България усилено се прокарва тезата, че по някаква незнайна причина, скоро ще бъдат разкрити досиетата на протестантските пастори, които са били сътрудници на комунистическата Държавна сигурност или различни нейни поделения.
Всички сме чували вицове, в които се разиграва комичната ситуация: има една добра и една лоша новина. В случая, ако такова отваряне наистина стане факт (а аз съм изключително скептичен в това отношение), новината ще е една, и тя ще е едновременно и добра и лоша такава.
До сега в българското интернет пространство не е имало сериозна дискусия, която да засегне един такъв сценарии. А може би е време? Каня всички, които реално осъзнават импликациите на едно такова отваряне на досиетата, да дадат всеки своя принос в това да поощрим един такъв диалог както в църквите, така и на междуденоминационно ниво.
Какво ще стане, ако реално досиетата на пасторите-доносници бъдат разкрити?
Поради това, че простестантската църква, въпреки нейния голям принос за цивилизационното развитие на България от 19-ти век до днес, продължава да бъде маргинализирана в културния, политическия и като цяло обществения контекст, професията “пастор” никога не се е ползвала с голям рейтинг, така или иначе. Протестантският пастор, както и самото протестанство, в най-добрия случай продължават да бъдат възприемани като чуждо на славянската цивилизация, и по-скоро присъщо на западната, явление. В най-лошия случай сме възприемани като “секта” (негативен термин пуснат в употреба от опонентите на протестантството с цел неговото дискредитиране в подсъзнанието на обществото). С други думи, разкриването на грозната истина, че е имало доносници-пастори и измежду протестантите, няма да има кой знае какъв ефект в обществото, понеже то все още не вижда протестанството, и съответно неговите институции и служители, като обществен актив и негова интегрална част. Следвателно, вътрешните процеси в различните деноминации и протестантската църква като цяло, вероятно не засягат повечето хора така или иначе.
Драмата, която ще се разиграе при едно евентуално отваряне на досиетата на пастори-доносници, ще засегне протестантската общност основно отвътре.
За начало, нека е ясно следното: разкриването на досиетата ще маркира публичния колапс на тяхната кариера като проповедници. Много са греховете, които могат да саботират развитието на един проповедник. Гордост, алчност, похот и доктрини чужди на Евангелието са едни от най-честите причини. Доносничеството обаче е една по-различна категория. Tо е форма на предателство, и то не просто еднократно такова, а добре осъзнато, проточило се във времето, мотивирано и методично приложено.
Юда Искариотски остава един от най-ярките примери за подобен вид предателство. Той предаде Исус за сребро. Пасторите-доносници са предали Исус и другите вярващи също за някаква форма на облага. Разликата във формата на облага е без значение.
Искрени християни, които по една или друга причина са се оказали членове на църкви водени от агенти, ще преживеят някаква форма на разтърсване и вероятно ще решат да се оттеглят. Това е лоша вест за тях и всички ние трябва да проявим голямо търпение и любов към всеки, който се окаже, че е жертва на подобни пастори-служители.
Добрата вест е, че след 20 години въртене в омагьoсаните кръгове на игрите на религиозната система, Тялото Христово, може би за първи път, ще осъзнае доколко мръсните ръце на комунистическата държава са саботирали свободното развитие на Божието дело. Ще стане ясно кои са тези “лидери”, които са действали в услуга на системата и са създавали пречки пред Божието дело.
Надеждата ми е, че максимален брой редови вярващи ще осъзнаят, че от тях зависи да проявяват критично мислене, когато то е нужно, а не само безрезервна подкрепа спрямо хората, които претендират да са техни духовни лидери. И ако стане ясно, че въпросният пастор е бивш агент, той или тя, трябва да бъдат държани отговорни.
Разтърсването, което едно потенциално разкриване на досиетата ще донесе, може би ще бъде последния щрих към обрисуването на пълния размер на лидерската криза в българското протестантство. Напълно възможно е, именно в една такава среда на почитане на истината и разкриването на истинското ни състояние като духовна институция и общност, Бог да откликне към молитвите на Неговите верни, и да излее Духа Си с нова сила в България!
При всички положения, Бог не е изненадан от това, кой е агент и кой не е. Нито пък Святият Дух е чакал 20 години това да стане ясно, че тогава да се задвижи и да започне да спасява хора. От друга страна, само понеже в началото на 90-те имахме няколко години на изливане на Святия Дух и милиони чуха Словото и преживяха Неговата сила, това не значи, че Бог не обръща внимание на хора, които са били предатели и са успяли в процеса на последните 20 години да саботират Божието дело по различни начини. Истината трябва да излезе!
Предполагам изтичат последните минути на божествена възможност за пасторите-агенти да излязат на чисто, да се покаят и приемат прошката на Бог и всички останали християни. Ако не го направят сега, малцина ще им повярват, че са искрени, ако го направят по-късно.
Използвам тази статия отново да призова всеки, който в бил оплетен в схемите на комунистическата система, да излзезе с публично покаяние, докато все още има такава възможност.
ПАСТОРИ-АГЕНТИ (Част 1): Какво се случи?
ПАСТОРИ-АГЕНТИ (Част 1): Какво се случи?
Настоящата статия няма за цел да обвини или оправдае, а да информира. Представените исторически анализи и документи са израз единствено на личното мнение на авторите и не ангажират по никакъв начин Екипа на Pastir.org
За никой не е тайна, че в България e имало и продължава да има пастори-агенти на Държавна сигурност. Но за семействата на осъдените в двата пасторски процеса от комунистическия режим и за всички пострадали от активните мероприятия на ДС, това не е просто болезнена история, а част от един живот. Част, която не е преминала и никога няма да премине.
2001 Имено от тази позиция, Стефан Банков пише книгата си „Досието от двете страни на желязната завеса” дванадесет години след падането на Берлинската стена. Въпреки, че тиражът бе нарочно изкупен за да не се разпространяван по църквите, книгата все още може да бъде намерена с заявка към автора.
Обратната страна на проблема описва Янко Добрев в книгата си „Моята Петдесятница” като покаял се служител на МВР, който в последствие става пастор.
2002-03 Издателство „Верен” пуска на пазара книгата на Христо Куличев „На свобода в затвора”. Още през 1993г. „Верен”, с помощта на „ОРА България”, публикува и книгата на осъдения евангелски служител Митко Матеев „На Словото Ти уповах”.
2004 От печат излиза книгата на Павел Игнатов “Безкръвното гонение на църквата: тоталитарната държава срещу Божията църква в България 1960 – 1991г.” (Лик, 2004).
2005: В интервю на Тодор Янакиев, Христо Куличев заявява „В някои евангелски вероизповедания агентите на ДС продължават да стоят като ръководители на църквите”, изказвайки общоприетото мнение, че много служители продължават да бъдат манипулирани от службите заради миналото си.
Петър Велев потвърждава тази теза в книжката си „НЕОБХОДИМО ЛИ Е ВЕРОУЧЕНИЕ”: „Поставиха за ръководители на вероизповеданията агенти на бившата ДС, някои от които и днес не са мръднали от местата си и не са се покаяли. Задачата им е да прекратят проповедта на Евангелието и да сведат служението на църквата до една показна, церемониална, обрядна и фолклорна дейност…”.
2006: Проведено е покайно събрание в зала 11 на НДК, при което пастори и служители искат прошка за това с което са наранили църквата през последните 30г.
2007: “Кратка история на Българска Божия Църква “Ел Ветил”, издадена по случай 50г. юбилей на църквата, разказва за намесата на агентите на ДС в живота на вярващите по времето на режима.
В статията си „Посткомунистическата действителност, евангелската църква и свободата на вярата” Момчил Петров пише: „Липсата на честен диалог по този проблем тепърва ще има сериозни последици върху Евангелската църква.” Анализът му не закъснява.
2008: Предизборна проверка на кандидати от „Българска християнска коалиция” разкрива агенти в евангелските църкви. Събитието получава известност след пълна публикация в бургаския в.Благовремие. Няколко месеца по-късно, ДАНС се среща с пастори от Бургас заради нашумялото “Писмо против сектите“.
В разгара на съдебната битка в Брюксел, засягаща полицейската акция срещу Алтернативния синод през 2004г., Христо Беров изрично предупреждава за отварянето на досиетата на църковни служители и водачи на вероизповедания свързани ДС. Книгата му „ЗА ДЪРЖАВАТА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА” (Сиела, 2008) обяснява юридическите закономерностик в българската история, които предпоставят тази динамика в политически и законов план.
Борислав Асенов от Презвитерианския съюз къса публично дипломата си с мотива, че е бил ръкоположен да служи на Бога от доносник на Държавна сигурност.
Навършват се 20г. от кончината на Харалан Попов, един от 15-те осъдени по първия Пастирски процес (1948-49).
2009: Проверка на журналисти и електронните медии огласява агенти и в евангелските среди. БТА е домакин на пресконференция под надслов „В пламъците на гоненията”, по повод 60-годишнината от първите съдебни процеси на комунистическия режим срещу евангелските пастири, в която Тодор Енчев разказва за годините прекарани в лагер в Белене. В специално интервю с Теодор Ангелов и Христо Куличев се заявява: “Църквата ще остане независимо от всички предизвикателства към нея”.
2010: С Програма на Българска божия църква, в резултат от по-ранни динамики в деноминацията, Васил Петров се ангажира да установи пасторите-агенти по предвидения в закона ред. Същевременно, три български вероизповедания, Българска божия църква, Съюз на евангелските петдесятни църкви и Евангелска методистка църква, сменят националните си ръководства, a Народното събрание приема изменения в Закона за политическата и гражданска реабилитация на жертвите на чистки и репресии, които засягат протестантските пастори, осъдени по време на двата процеса през 1949.
Пастори-агенти са споменати на форум организиран от АРЦ, който обсъжда пророчеството от 2003г. за “Един милион новородени християни до 2010 година в България или Манифест* на промяната, реформацията и съживлението” [PDF | DOC]
Годината завършва с конференцията “Бог и Цезар“, на която един от организаторите, Виктор Костов, наред с Иван Груйкин, Лъчезар Попов и Вениамин Пеев, кани и Анатолий Еленков. Реакцията към това решение променя завинаги отношението към дискусията касаеща евангелски пастори-агенти. (следва)
———————————————————————————————
Защото няма нищо покрито, което да се не открие, и тайно което да се не узнае.
~Исус Христос (Лука 12:2)
~Исус Христос (Лука 12:2)
За никой не е тайна, че в България e имало и продължава да има пастори-агенти на Държавна сигурност. Но за семействата на осъдените в двата пасторски процеса от комунистическия режим и за всички пострадали от активните мероприятия на ДС, това не е просто болезнена история, а част от един живот. Част, която не е преминала и никога няма да премине.2001 Имено от тази позиция, Стефан Банков пише книгата си „Досието от двете страни на желязната завеса” дванадесет години след падането на Берлинската стена. Въпреки, че тиражът бе нарочно изкупен за да не се разпространяван по църквите, книгата все още може да бъде намерена с заявка към автора.
Обратната страна на проблема описва Янко Добрев в книгата си „Моята Петдесятница” като покаял се служител на МВР, който в последствие става пастор.2002-03 Издателство „Верен” пуска на пазара книгата на Христо Куличев „На свобода в затвора”. Още през 1993г. „Верен”, с помощта на „ОРА България”, публикува и книгата на осъдения евангелски служител Митко Матеев „На Словото Ти уповах”.2004 От печат излиза книгата на Павел Игнатов “Безкръвното гонение на църквата: тоталитарната държава срещу Божията църква в България 1960 – 1991г.” (Лик, 2004).
2005: В интервю на Тодор Янакиев, Христо Куличев заявява „В някои евангелски вероизповедания агентите на ДС продължават да стоят като ръководители на църквите”, изказвайки общоприетото мнение, че много служители продължават да бъдат манипулирани от службите заради миналото си.
Петър Велев потвърждава тази теза в книжката си „НЕОБХОДИМО ЛИ Е ВЕРОУЧЕНИЕ”: „Поставиха за ръководители на вероизповеданията агенти на бившата ДС, някои от които и днес не са мръднали от местата си и не са се покаяли. Задачата им е да прекратят проповедта на Евангелието и да сведат служението на църквата до една показна, церемониална, обрядна и фолклорна дейност…”.2006: Проведено е покайно събрание в зала 11 на НДК, при което пастори и служители искат прошка за това с което са наранили църквата през последните 30г.
2007: “Кратка история на Българска Божия Църква “Ел Ветил”, издадена по случай 50г. юбилей на църквата, разказва за намесата на агентите на ДС в живота на вярващите по времето на режима.
В статията си „Посткомунистическата действителност, евангелската църква и свободата на вярата” Момчил Петров пише: „Липсата на честен диалог по този проблем тепърва ще има сериозни последици върху Евангелската църква.” Анализът му не закъснява.
2008: Предизборна проверка на кандидати от „Българска християнска коалиция” разкрива агенти в евангелските църкви. Събитието получава известност след пълна публикация в бургаския в.Благовремие. Няколко месеца по-късно, ДАНС се среща с пастори от Бургас заради нашумялото “Писмо против сектите“.
В разгара на съдебната битка в Брюксел, засягаща полицейската акция срещу Алтернативния синод през 2004г., Христо Беров изрично предупреждава за отварянето на досиетата на църковни служители и водачи на вероизповедания свързани ДС. Книгата му „ЗА ДЪРЖАВАТА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА” (Сиела, 2008) обяснява юридическите закономерностик в българската история, които предпоставят тази динамика в политически и законов план.Борислав Асенов от Презвитерианския съюз къса публично дипломата си с мотива, че е бил ръкоположен да служи на Бога от доносник на Държавна сигурност.
Навършват се 20г. от кончината на Харалан Попов, един от 15-те осъдени по първия Пастирски процес (1948-49).
2009: Проверка на журналисти и електронните медии огласява агенти и в евангелските среди. БТА е домакин на пресконференция под надслов „В пламъците на гоненията”, по повод 60-годишнината от първите съдебни процеси на комунистическия режим срещу евангелските пастири, в която Тодор Енчев разказва за годините прекарани в лагер в Белене. В специално интервю с Теодор Ангелов и Христо Куличев се заявява: “Църквата ще остане независимо от всички предизвикателства към нея”.
2010: С Програма на Българска божия църква, в резултат от по-ранни динамики в деноминацията, Васил Петров се ангажира да установи пасторите-агенти по предвидения в закона ред. Същевременно, три български вероизповедания, Българска божия църква, Съюз на евангелските петдесятни църкви и Евангелска методистка църква, сменят националните си ръководства, a Народното събрание приема изменения в Закона за политическата и гражданска реабилитация на жертвите на чистки и репресии, които засягат протестантските пастори, осъдени по време на двата процеса през 1949.Пастори-агенти са споменати на форум организиран от АРЦ, който обсъжда пророчеството от 2003г. за “Един милион новородени християни до 2010 година в България или Манифест* на промяната, реформацията и съживлението” [PDF | DOC]Годината завършва с конференцията “Бог и Цезар“, на която един от организаторите, Виктор Костов, наред с Иван Груйкин, Лъчезар Попов и Вениамин Пеев, кани и Анатолий Еленков. Реакцията към това решение променя завинаги отношението към дискусията касаеща евангелски пастори-агенти. (следва)
———————————————————————————————
ПАСТОРИ-АГЕНТИ (Част 2): Какво се случва?
ПАСТОРИ-АГЕНТИ (Част 2): Какво се случва?
Настоящата статия няма за цел да обвини или оправдае, а да информира. Представените исторически анализи и документи са израз единствено на личното мнение на авторите и не ангажират по никакъв начин Екипа на Pastir.orgЗащото няма нищо покрито, което да се не открие, и тайно
което да се не узнае.
~Исус Христос (Лука 12:2)
Януари 2011След мнение от страна на Комисията за досиетата, че липсва „сериозен обществен интерес”, Pastir.org започва открита дискусия по темата пастори-агенти със статията на Христо Беров „ОСВЕТЛЯВАНЕ ДОСИЕТАТА НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА РЕЛИГИОЗНИТЕ ОБЩНОСТИ: КЛИР, ЕПИСКОПИ, ПРЕЗВИТЕРИ, ДЯКОНИ, ПАСТОРИ, АПОСТОЛИ”.
Февруари 2011
В социалната мрежа Фейсбук е започната група с заглавие: „Казусът Еленков и последствията за българският евангелизъм” (27.01.2011). Ангел Пилев (ХЦ Сион) поема отговорност за дискусията с отворено писмо до ОЕЦ, 12 индивидуални деноминации и Пасторското общение (3.3.2011) в което авторът недвусмислено намеква, че: „комунистическата Държавна сигурност е пипала здраво както чрез своята агентура в църквата, така и чрез елиминиране навсякъде”.
Янко Добрев (ОБЦ) прави паралелно изявление заедно с Петър Георгиев (ОБЦ), който заявява: „ПИЛЕВ Е УПОТРЕБЕН ОТ ЛИЦА, КОИТО СА ОРГАНИЗИРАЛИ ТАЗИ ЯРОСНА АТАКА”.
Георги Бакалов (АРЦ) отговаря на обвинението за “непоправими щети на българският евангелизъм и всички евангелски църкви бяха сложени под общ знаменател “секти”"с въпроса: „Възможно ли е кампанията за ОЧЕРНЯНЕТО на българският евангелизъм да беше спусната поръчка от държавно ниво?”Свикан е НС на ОБЦ (8.2 2011), на който Васил Еленков (ОБЦ) поднася “покайно извинение” и декларира: “Не съм подписвал документ за сътрудничество със службите. Това което съм подписвал са: предупредителни протоколи“. Подадени са документи за справка в срок от 30 дни.
Март 2011
Неформалното Пасторското общение декларира, че е „против подетите напоследък кампании в публичното пространство срещу пастири и водачи в евангелските църкви”.Ангел Пилев осъжда позицията на „Националният съвет на ОБЦ и част от пасторите в Пастирското общение [които] реагираха с опита си да наложат цензура над надигналата се дискусия”. Дискусията се преименува на Национален лидерски форум (НЛФ) и насрочва сбирка за 9 април 2011 в София.
Април 2011НС на ОБЦ отказва да участва в мероприятието на НЛФ наричайки го “жандарм Другарски съд от времето на комунизма …. пръдължение на злостна програмна акция“. Въпреки това, Васил Еленков подава фиктивна оставка и декларира в нарочно Изявление: „не съм подписвал за сътрудничество с ДС, и не съм писал или донасял срещу който и да било …. но смятам че ще мога до публикувам копие от документ с който се поставя задача на определен човек, за компрометирането ми пред Евангелските вярващи, като „агент на ДС”.
Въпреки, че има свой представител в НЛФ от самото начало, Българска божия църква съобщава, че по “по силата на отдавна поети ангажименти никой от представителите на Българска Божия Църква не може да присъства” и предлага “с цел да се прекрати бъдеща спекулация или злоупотреба с миналото на деноминационните водачи, които са служели по време на комунистическия режим, със съдействие на Дирекцията по вероизповеданията и комисията, която се надяваме да се създаде, да се оповести ангажираността им с тогавашната власт”.
На 9 април 2011 в София, НЛФ създава на т.нар. “етична комисия” в рамките на която Христо Куличев заявява: “Държавна сигурност му изпрати хора – те бяха Павел Игнатов и Васил Еленков“ (2мин.18сек. във видеото). Отношение в дискусията взима и председателят на ОЕЦ Николай Неделчев.НЛФ публикува следното „СТАНОВИЩЕ”: „Епископ Еленков твърди: „Декларирам, че не съм подписвал за сътрудничество с ДС, и не съм писал или донасял срещу който и да било.” В отговор, Комисията по досиетата публикува Решение 331, което включва негови: Документи от ръководил го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 4 – 3 бр.; лично дело IА-34699.
Май 2011
Без официален резултат изтича 30 дневния срок обявен за молбата на Васил Еленков към Комисията по досиетата. По повода на това, Георги Бакалов по-късно споделя „Минаха дни, седмици и месеци. Удостоверение нито се чу, нито се видя. Излезе само някаква мистериозна история за някакви документи, които Еленков-баща изнамерил, които го оневинявали, разкривали някакви ужасни заговори срещу него”.
Юни 2011
За първи път в интернет са публикувани видео материали от априлското събрание на НЛФ по повод на което, е насрочена втора среща за 15-16 юли 2011 в Стара Загора, а дискусията за пасторите-агенти преминава на ниво ОЕЦ. Интернет изданието Свобода за всеки бр.27 излиза под заглавие „Тайните служби и свободата на вярата и съвестта”
Юли 2011
На събрание в Бургас, ЕС на ББЦ гласува „да се поиска официална справка от името на ББЦ за членовете на ЕС.”
Публикувано е становището на Комисията по досиетата относно Георги Бакалов, Радослав Илиев и Ангел Пилев, след което последният предлага: “Изясняване до каква степен и кога ОЕЦ може и трябва да взема отношение по различни наболели въпроси.”
Людмил Ятански възразява „срещу практиката ОЕЦ да се ползва за платформа на изявленията на Георги Бакалов!!!” поради лични „сериозни възражения срещу морала на тази личност”, Теодор Опренов се присъединява „категорично против подобни начинания. Това не е работа на ОЕЦ – да търси и „оправдава” или „оневинява” според досиетата кой какъв е бил”, a Румен Борджиев заявява: “не желая да получавам повече каквито и да са писания от това момче”.
Август 2011
Георги Бакалов отговаря: „Каня и вас, като служители на Евангелието, да контактувате лично с мен и да споделите вашите загрижености, ако имате такива, относно моите морал, доктрина и поведение. Ако ли не, тогава ще приема, че вие нямате такива загрижености и че всички ние, които ратуваме за пречистванаето на Тялото Христово от бивши агенти на ДС, ще можем разчитаме на вашата подкрепа в следващите няколко месеца заедно да предизвикаме агенти-пастори да излязат наяве”.
Излиза становището на Комисията по досиетата относно Николай Неделчев. Георги Бакалов публикува „Добрата лоша вест – как разкриването на пасторите-агенти може да създаде нова възможност за Божието дело в България”. Христо Беров ратифицира “ОСВЕТЛЯВАНЕ НА РЪКОВОДСТВАТА НА РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ, СЛУЖИЛИ НА АТЕИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ”
Септември 2011
Публикувано е становището на Комисията по досиетата относно Людмил Ятански и Иво Койчев.
Октомври 2011
В София се провежда Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви” с водещ Стойко Петков. Отношение взимат: Младен Младенов, Николай Неделчев, Павел Игнатов, Тодор Енчев, Христо Куличев и др. Към момента, организаторите от църквата Уилоу Крийк не са отговорили на отправената молба за официално становище по въпроса.
Ноември 2011
Синът на Харалан Попов, Пол, дава интервю за времето на комунизма, когато баща му е осъден на 13 години затвор. Христо Куличев отговаря положително на въпроса: „Трябва ли да се отворят досиетата на българските пастори?” Българските църкви по света са възмутени от начина по който се дискутира проблема пред обществеността, агентурното минало на пастори и служители е окарикатурено.
По покана на Павел Игнатов в София се провежда официално събрание на тема: “Голготата на църковните водачи”ДСБГ съобщава, че “Митрополит Николай подава искане за проверка за принадлежност към ДС на служителите в цялата Пловдивска епархия – 191 души. Същото е сторил и пастор Врачев за Евангелиската петдесятна църква.”
Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата коментира: „По заявка на пастор Врачев, който представлява евангелистките петдесятни църкви, проверихме 11 души и предоставихме информацията само на него“. По повод на това, Людмил Арсов декларира: “Твърдо вярвам, че това НЕ Е НАЧИНА. Истината не може и не трябва да бъде замитана под килима.”БХК декларира: “Агентите в „сектите” (както ДС нарича всички протестантски деноминации) са 18″., a Момчил Методиев публикува следниа списък на броя на агентите в евангелските църкви: Петдесятна – 7, Адвентисти от седмия ден – 3, Адвентисти – реформатори – 1, Конгрешани – 4, Методисти – 3, Баптисти – 1, Други – 1, Общо – 20.
Комисията спира отварянето на църковните досиета в очакване на решение от парламента по отношение на Православната църква, което не касае юридически останалите религиозни общности.
Публикувано е становището на Комисията по досиетата относно Стефан Гурбалов.
Декември 2011
НЛФ поставя ултиматум на Васил Еленков да публикува „осъдителните си присъди …. както и удостоверение от Комисията по Досиетата за принадлежност към органите на ДС” в 14-дневен срок. „Ако не получим ЯСЕН отговор от Ваша страна, ще приемем, че твърденията Ви за затвора, арестите и кампанията срещу Вас са истина и ще предприемем необходимите постъпки да бъдете обявен за дисидент от българското правителство и общество.”
В интервю на тема „Църква и държава”, председателят на ОЕЦ, Николай Неделчев казва за онези, които са правили компромиси: „Нека не ги приемаме като маса, а като личности. Ние не знаем всеки един от тях на какъв огън се е пекъл, каква е била личната му Голгота и аз ще бъда много внимателен. Нека да не бъдем съдии и да не обвиняваме никого. Ако някои от нас не са направили този компромис – слава Богу. Ако някои други обаче в определен етап от своя живот не са имали сила и заради натиск от семейството – деца, които няма да могат да учат, или те самите ще загубят работата си, са били принудени да направят този компромис, нека те си поемат своята отговорност. Аз не бих ги осъдил. По-скоро продължавам да се моля, защото познавам такива хора около мен, по-скоро да знаят, че каквото и да са направили, Бог го знае, каквото и да се е случило с тях, Бог ги обича, но те трябва да изповядат своя грях и да се покаят. А ако и други са засегнати и вече се знае, и са заемали отговорни длъжности, сега, когато излезнат досиетата им, нека си поемат отговорността. И то лична. За да изчистят своето положение пред Бога.”
6/12/2011 Непосредствено след публикуването на статията, ПАСТОРИ-АГЕНТИ (Част 1): Какво се случи? в Pastir.org на 6/12/2011, в София е свикан събор на Върховното ръководство на СЕПЦ, който на 12/12/2011 постулира СТАНОВИЩЕ на Ръководството на Съюза на ЕПЦ в България относно „отварянето на досиетата“ на духовни служители.
13/12/2011 Следва моментална реакция с Отворено писмо на Вениамин Пеев (Русе), който обявява, че е “държан целенасочено настрани от духовните и административните дела на Съюза от п-р Виктор Вирчев и ченгетата в Съюзното ръководство”. “Ако п-р Ив. Врачев се е подписал под тази отвратителна лъжа, трябва публично и писмено да се покае за това!”, пише още той, като декларира: “Становището на СЕПЦ, подписано от председателя му п-р Ив. Врачев, доказва, че СЕПЦ днес е един исполин, който е съставен от “пръст и желязо”. По-лошо обаче е това, че и днешното Ръководство предпочита да оневини и запази калта!”14/12/2011 При липса на отговор от страна на СЕПЦ, Вениамин Пеев изпраща Покайно писмо в което пише: „Тъй като ченгетата в българския евангелизъм “не са виновни” за нищо и няма за какво да се покаят и да си подават оставките, реших … да направя това аз …. Искрено съжалявам за излъганото ми доверие в лицата: Ив. Зарев, Диньо Желев, Виктор Вирчев и цялата пасмина на т. нар. “Съюзно ръководство” на ЕПЦ …. Покайвам се, че едва след този случай взех закъснялото решение: “Никога повече не се докосвай до нещо “петдесетно”! …. Но изборът е личен – дали да живеят с проклятието на ченгеларския СЕПЦ…”
15/12/2011 Публикувано е становището на Комисията по досиетата относно Васил Петров.
16/12/2011 Предаване от Радио Светлина на тема “ПАСТОРИ-АГЕНТИ” на живо с Божидар Маринов, излъчено по Bibliata.com [част 1 и част 2] представя мнението на няколко водачи от евангелското движение по казуса. Участват Христо Куличев, (СЕЦ – София), Венцислав Панайотов (ЦАСД – София), Радослав Киряков (СЕЦ – Бургас) и Бедрос Алтунян (ЕМЦ – Варна), а Васил Еленков и Иван Врачев отказват участие. По телефона в студиото се включва мъж, който си иска прошка за това, че е следил и докладвал дейността на Алтунян по времето на режима. С мнение по телефона се включва и Николай Неделчев (ОЕЦ), а малко след това е изпратено и Становище на Обединени евангелски църкви във връзка с предстоящото обявяване на сътрудниците на Държавна сигурност, които са ръководители и членове на управителни органи на религиозните общности.17/12/2011 След дълго несъгласие, Светият синод дава съгласие за проверка на досиетата в БПЦ. Под кодови имена като „Лукавия”, „Нахалния”, „Фарисея” или „Подлеца” се планират оперативни наблюдения и репресии срещу свещенослужители, сектанти, студенти в Духовната академия, срещу шефа на Българската секция в Радио „Ватикана” и дори срещу иконописци. Враговете са навсякъде и изключение не се прави никому…
19/12/2011 В интервю за Агенция ФОКУС, Момчил Методиев казва: “Църквата страда от забавянето на процеса по отваряне на досиетат …. това са хората, които са били сътрудници на ДС, за да се пребори именно с другите хора, които са се опитвали да водят същински църковен живот … Отлагането на този момент, тоест неотварянето, например на досиетата само ще продължи всичките тези спекулации.”
27/12/2011 Предаването “В света на чудесата” с водещ Васил Петров адресира темата ПАСТОРИ-АГЕНТИ
28/12/2011 Владимир Георгиев (Чикаго) апелира с Молитва и Пост за Църквата в България защото “Резултатът е пагубен – наранени Божии служители, обезсърчени вярващи, слаби църкви и присмех от обществеността.” (следва)
Агенти на ДС в Арменската църква в България
Агенти на ДС в Арменската църква в България
Комисията по досиетата разкри агентите в Арменската Апостолическа Православна църква в България:1. Таквор Хайк Гарабедян
2. Хаик Онник Ованезов
3. Масис Бердж Хаджолян
4. Мануел Таквор Мануелян
5. Ервант Степан Каязаде
6. Арменяк Онник Гюмюшян
Пълен текст: МS Word (.doc)
Към сайта на Комисията: http://goo.gl/7RgN2
ПАСТОРИ-АГЕНТИ (Част 3): Какво ще се случи?
ПАСТОРИ-АГЕНТИ (Част 3): Какво ще се случи?
Настоящата статия няма за цел да обвини или оправдае, а да информира. Представените исторически анализи и документи са израз единствено на личното мнение на авторите и не ангажират по никакъв начин Екипа на Pastir.org. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
И въпреки, че агентурната принадлежност на пастори и служители от евангелските църкви като цяло е част от миналото, тя е факт който продължава да оказва влияние върху живота на църквата днес и въздейства на това което предстои да се случи. А то засяга директно самите служители, вярващите в църквата и не на последно място самата държавна структура, която не само иницира посочените агентурни действия (в това число времето и начина на тяхното публично “себе-разкриване”), но и продължава да “направлява” църковния живот чрез подобни и настоящи активни мероприятия. Какво ще се случи е предмет на настоящия анализ и следващите го рекации.
СЛУЖИТЕЛИТЕ
< Агентурното минало на пастори-агенти които са заемали водещи длъжност, но са пенсионирани, имигрирали или починали преждевременно, няма да бъде разкрито по силата на закона към момента.
< Оттеглянето на някой служители от водещо позиции в деноминацията, ще предотврати публикуването на техните досиета само временно. В исторически план, досиетата ще бъдат разкрити и публикувани рано или късно.
< Подаването на молби декларации за спиране на досиетата по подобие Православната църква, ще забавят само минимално разкриване на досиетата предвидено от закона.
< Само малцина служители, които нямат какво да крият, ще публикуват публично своите досиета. В по-голямата си част, тяхното съдържание ще се окаже безпредметно за историята на църквата и не би предизвикало нужния ефект за публикуване на всички досиета.
< По-тревожно е, че водачите на деноминациите няма да заемат открита позиция по-въпроса, което недвусмислено показва, че църковните структури продължават да бъдат инфилтрирани и манипулирани от бивши и настоящи служители системата и техните държавни господари.
< Но най-болезненото е, че мнозинството от служители, отново просто ще замълчи по една тема, която е била и продължава да бъде причина за разделението на евангелското движение в България отвътре. Защото, смелост да говорят днес, могат да имат само онези, които са имали смелостта да говорят и по време на гоненията.
< А онези, които наистина са били гонени и репресирани в по-голямата част ще откажат да говорят за съдбата си не желаейки да овластят спомена като го възкресят със свидетелството си. За тях, тази страница на историята е наистина затворена. Но техните гласове никога не бива да останат забравени, защото дори ако не говорят в този свят, те са чути във бъдещия.
ВЯРВАЩИТЕ
< Погледнато съвсем административно, класическите евангелски деноминации, които исторически търсят регистрация от държавата, няма да успеят да заемат друга позиция овсен държавната.
< Деноминации, които исторически са отказвали регистрация от държавата, най-вероятно няма да излязат с официално становище или ще се присъединят към едно общо и уклончиво такова, за да избегнат гонения от страна както на държавата, така и на регистрираните от нея вероизповедания.
< Наскоро регистрирани деноминации, не биха взели директно и открито отношение по въпроса предвид легитимния си статут, а и дори да заемат такова, то няма да бъде меродавно поради краткото им историческо присъствие на сцената на Българския евангелизъм.
< Обединени евангелски църкви (като официален представител) ще се принудят да излязат с ново становище, предвид изнесените документи и архивни факти.
< Докато Комисията по досиетата цели разкриване на пастори-агенти, в сянка ще останат забулени стотиците, ако не и хиляди, редови вярващи, които безцеремонно са докладвали на службите за живота на църквата в много случаи дори без нужда и без да е изисквано от тях. Мнозина от тях ще се изявят като старателни гонители на разкритите пастори-агенти, чиито постове с години са белхнували да заемат.
< Публичното покаяние на о. Генадий от Торонто, години преди да стане ясно, че досиетата ще бъдат разкрити, показва един сериозен факт. А имено, че църквата в България (без значение деноминация или ориентация) не е готова нито да прости, нито да забрави греховете на своите водачи.
< Докато всеки има ПРАВО на ПРОШКА, църквата в България ще разбере, че Библията не ни дава право да съдим. Само да простим. И това право на църквата има власт и авторитет да създаде социален ефект, който да възстанови правдата на Божието царство на земята, независим от светската държава. Но за това се иска истинска вяра и доверие в Божия план и роля в историята. Защото призивите за пост, молитва и помирение не могат да станат дар на Божия олтар, ако не са придружени от доброволна и предварително дадена прошка (Матей 5:23)
ДЪРЖАВАТА
< Законът и комисията субсидирана от държавата, съвсем няма за цел да извади на бял свят досиетата на всички религиозни служители, които са били водени на отчет в ДС. Ще бъдат публикувани само онези към които държавата вече няма интерес.
< Не е изключено, други служители (дори такива, които са останали незасегнати от системата), с личен интерес или амбиция в дадената ситуация, да бъдат манипулирани и използвани при осветляването на досиетата, за да бъдат компрометирани в един по-късен удобен момент.
< Съществуващото вярване, че истинските сътрудници ще бъдат запазени в тайна, за да продължат да бъдат използвани и за в бъдеще е възможно. С което, службите ще продължат със своите активни мероприятия, а Църквата ще оцелее.
ВМЕСТО ЕПИЛОГ
Има и една друга страна заинтересувана в създадената ситуация. Тя декларира своята публична позиция с думите: „разгъна се и друга Книга, която е Книгата на Живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по написаното” (Откровение 20:12). Към тази книга, Комисията по досиетата не може да предяви претенции, държавата не може да засекрети, църквата не може да потули, и никой, ни жив ни мъртъв, не може да спре нейното отваряне.
И ако онези, които забравят историята наистина са обречени да я повтарят, то това поколение, има историческа отговорност да участва в отварянето на Книгата за да направи всичко възможно, имено тази история от българския евангелизъм никога вече да не бъде повторена. Защото ако само повтаряме историята, как бихме могли да я променим?
„Истинското проклятие не идва от греха. То идва от греха за който не е поискана прошка.” (Д. Донев, Разораната Църква © 2012)
Защото няма нищо покрито, което да се не открие, и тайно което да се не узнае.
~Исус Христос (Лука 12:2)
Официалното публикуване на досиетата на религиозни водачи в България вече е факт. Докато това съвсем не е изненада за официалната религия в страната, за евангелските църкви изнесените документи са повече от шокиращи. Хиляди вярващи се чувстват засегнати от това, че техни пастори и духовни водачи са докладвали срещи, богослужения и посещения на чуждестранни служители в рапортите си до службите на ДС (респективни МВР).~Исус Христос (Лука 12:2)
И въпреки, че агентурната принадлежност на пастори и служители от евангелските църкви като цяло е част от миналото, тя е факт който продължава да оказва влияние върху живота на църквата днес и въздейства на това което предстои да се случи. А то засяга директно самите служители, вярващите в църквата и не на последно място самата държавна структура, която не само иницира посочените агентурни действия (в това число времето и начина на тяхното публично “себе-разкриване”), но и продължава да “направлява” църковния живот чрез подобни и настоящи активни мероприятия. Какво ще се случи е предмет на настоящия анализ и следващите го рекации.
СЛУЖИТЕЛИТЕ< Агентурното минало на пастори-агенти които са заемали водещи длъжност, но са пенсионирани, имигрирали или починали преждевременно, няма да бъде разкрито по силата на закона към момента.
< Оттеглянето на някой служители от водещо позиции в деноминацията, ще предотврати публикуването на техните досиета само временно. В исторически план, досиетата ще бъдат разкрити и публикувани рано или късно.
< Подаването на молби декларации за спиране на досиетата по подобие Православната църква, ще забавят само минимално разкриване на досиетата предвидено от закона.
< Само малцина служители, които нямат какво да крият, ще публикуват публично своите досиета. В по-голямата си част, тяхното съдържание ще се окаже безпредметно за историята на църквата и не би предизвикало нужния ефект за публикуване на всички досиета.
< По-тревожно е, че водачите на деноминациите няма да заемат открита позиция по-въпроса, което недвусмислено показва, че църковните структури продължават да бъдат инфилтрирани и манипулирани от бивши и настоящи служители системата и техните държавни господари.
< Но най-болезненото е, че мнозинството от служители, отново просто ще замълчи по една тема, която е била и продължава да бъде причина за разделението на евангелското движение в България отвътре. Защото, смелост да говорят днес, могат да имат само онези, които са имали смелостта да говорят и по време на гоненията.
< А онези, които наистина са били гонени и репресирани в по-голямата част ще откажат да говорят за съдбата си не желаейки да овластят спомена като го възкресят със свидетелството си. За тях, тази страница на историята е наистина затворена. Но техните гласове никога не бива да останат забравени, защото дори ако не говорят в този свят, те са чути във бъдещия.
ВЯРВАЩИТЕ
< Погледнато съвсем административно, класическите евангелски деноминации, които исторически търсят регистрация от държавата, няма да успеят да заемат друга позиция овсен държавната.
< Деноминации, които исторически са отказвали регистрация от държавата, най-вероятно няма да излязат с официално становище или ще се присъединят към едно общо и уклончиво такова, за да избегнат гонения от страна както на държавата, така и на регистрираните от нея вероизповедания.
< Наскоро регистрирани деноминации, не биха взели директно и открито отношение по въпроса предвид легитимния си статут, а и дори да заемат такова, то няма да бъде меродавно поради краткото им историческо присъствие на сцената на Българския евангелизъм.
< Обединени евангелски църкви (като официален представител) ще се принудят да излязат с ново становище, предвид изнесените документи и архивни факти.
< Докато Комисията по досиетата цели разкриване на пастори-агенти, в сянка ще останат забулени стотиците, ако не и хиляди, редови вярващи, които безцеремонно са докладвали на службите за живота на църквата в много случаи дори без нужда и без да е изисквано от тях. Мнозина от тях ще се изявят като старателни гонители на разкритите пастори-агенти, чиито постове с години са белхнували да заемат.
< Публичното покаяние на о. Генадий от Торонто, години преди да стане ясно, че досиетата ще бъдат разкрити, показва един сериозен факт. А имено, че църквата в България (без значение деноминация или ориентация) не е готова нито да прости, нито да забрави греховете на своите водачи.
< Докато всеки има ПРАВО на ПРОШКА, църквата в България ще разбере, че Библията не ни дава право да съдим. Само да простим. И това право на църквата има власт и авторитет да създаде социален ефект, който да възстанови правдата на Божието царство на земята, независим от светската държава. Но за това се иска истинска вяра и доверие в Божия план и роля в историята. Защото призивите за пост, молитва и помирение не могат да станат дар на Божия олтар, ако не са придружени от доброволна и предварително дадена прошка (Матей 5:23)
ДЪРЖАВАТА
< Законът и комисията субсидирана от държавата, съвсем няма за цел да извади на бял свят досиетата на всички религиозни служители, които са били водени на отчет в ДС. Ще бъдат публикувани само онези към които държавата вече няма интерес.
< Не е изключено, други служители (дори такива, които са останали незасегнати от системата), с личен интерес или амбиция в дадената ситуация, да бъдат манипулирани и използвани при осветляването на досиетата, за да бъдат компрометирани в един по-късен удобен момент.
< Съществуващото вярване, че истинските сътрудници ще бъдат запазени в тайна, за да продължат да бъдат използвани и за в бъдеще е възможно. С което, службите ще продължат със своите активни мероприятия, а Църквата ще оцелее.
ВМЕСТО ЕПИЛОГ
Има и една друга страна заинтересувана в създадената ситуация. Тя декларира своята публична позиция с думите: „разгъна се и друга Книга, която е Книгата на Живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по написаното” (Откровение 20:12). Към тази книга, Комисията по досиетата не може да предяви претенции, държавата не може да засекрети, църквата не може да потули, и никой, ни жив ни мъртъв, не може да спре нейното отваряне.
И ако онези, които забравят историята наистина са обречени да я повтарят, то това поколение, има историческа отговорност да участва в отварянето на Книгата за да направи всичко възможно, имено тази история от българския евангелизъм никога вече да не бъде повторена. Защото ако само повтаряме историята, как бихме могли да я променим?
„Истинското проклятие не идва от греха. То идва от греха за който не е поискана прошка.” (Д. Донев, Разораната Църква © 2012)
Абонамент за:
Публикации (Atom)