ПАСТОРИ-АГЕНТИ (Част 3): Какво ще се случи?
Настоящата статия няма за цел да обвини или оправдае, а да информира. Представените исторически анализи и документи са израз единствено на личното мнение на авторите и не ангажират по никакъв начин Екипа на Pastir.org. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
И въпреки, че агентурната принадлежност на пастори и служители от евангелските църкви като цяло е част от миналото, тя е факт който продължава да оказва влияние върху живота на църквата днес и въздейства на това което предстои да се случи. А то засяга директно самите служители, вярващите в църквата и не на последно място самата държавна структура, която не само иницира посочените агентурни действия (в това число времето и начина на тяхното публично “себе-разкриване”), но и продължава да “направлява” църковния живот чрез подобни и настоящи активни мероприятия. Какво ще се случи е предмет на настоящия анализ и следващите го рекации.
СЛУЖИТЕЛИТЕ
< Агентурното минало на пастори-агенти които са заемали водещи длъжност, но са пенсионирани, имигрирали или починали преждевременно, няма да бъде разкрито по силата на закона към момента.
< Оттеглянето на някой служители от водещо позиции в деноминацията, ще предотврати публикуването на техните досиета само временно. В исторически план, досиетата ще бъдат разкрити и публикувани рано или късно.
< Подаването на молби декларации за спиране на досиетата по подобие Православната църква, ще забавят само минимално разкриване на досиетата предвидено от закона.
< Само малцина служители, които нямат какво да крият, ще публикуват публично своите досиета. В по-голямата си част, тяхното съдържание ще се окаже безпредметно за историята на църквата и не би предизвикало нужния ефект за публикуване на всички досиета.
< По-тревожно е, че водачите на деноминациите няма да заемат открита позиция по-въпроса, което недвусмислено показва, че църковните структури продължават да бъдат инфилтрирани и манипулирани от бивши и настоящи служители системата и техните държавни господари.
< Но най-болезненото е, че мнозинството от служители, отново просто ще замълчи по една тема, която е била и продължава да бъде причина за разделението на евангелското движение в България отвътре. Защото, смелост да говорят днес, могат да имат само онези, които са имали смелостта да говорят и по време на гоненията.
< А онези, които наистина са били гонени и репресирани в по-голямата част ще откажат да говорят за съдбата си не желаейки да овластят спомена като го възкресят със свидетелството си. За тях, тази страница на историята е наистина затворена. Но техните гласове никога не бива да останат забравени, защото дори ако не говорят в този свят, те са чути във бъдещия.
ВЯРВАЩИТЕ
< Погледнато съвсем административно, класическите евангелски деноминации, които исторически търсят регистрация от държавата, няма да успеят да заемат друга позиция овсен държавната.
< Деноминации, които исторически са отказвали регистрация от държавата, най-вероятно няма да излязат с официално становище или ще се присъединят към едно общо и уклончиво такова, за да избегнат гонения от страна както на държавата, така и на регистрираните от нея вероизповедания.
< Наскоро регистрирани деноминации, не биха взели директно и открито отношение по въпроса предвид легитимния си статут, а и дори да заемат такова, то няма да бъде меродавно поради краткото им историческо присъствие на сцената на Българския евангелизъм.
< Обединени евангелски църкви (като официален представител) ще се принудят да излязат с ново становище, предвид изнесените документи и архивни факти.
< Докато Комисията по досиетата цели разкриване на пастори-агенти, в сянка ще останат забулени стотиците, ако не и хиляди, редови вярващи, които безцеремонно са докладвали на службите за живота на църквата в много случаи дори без нужда и без да е изисквано от тях. Мнозина от тях ще се изявят като старателни гонители на разкритите пастори-агенти, чиито постове с години са белхнували да заемат.
< Публичното покаяние на о. Генадий от Торонто, години преди да стане ясно, че досиетата ще бъдат разкрити, показва един сериозен факт. А имено, че църквата в България (без значение деноминация или ориентация) не е готова нито да прости, нито да забрави греховете на своите водачи.
< Докато всеки има ПРАВО на ПРОШКА, църквата в България ще разбере, че Библията не ни дава право да съдим. Само да простим. И това право на църквата има власт и авторитет да създаде социален ефект, който да възстанови правдата на Божието царство на земята, независим от светската държава. Но за това се иска истинска вяра и доверие в Божия план и роля в историята. Защото призивите за пост, молитва и помирение не могат да станат дар на Божия олтар, ако не са придружени от доброволна и предварително дадена прошка (Матей 5:23)
ДЪРЖАВАТА
< Законът и комисията субсидирана от държавата, съвсем няма за цел да извади на бял свят досиетата на всички религиозни служители, които са били водени на отчет в ДС. Ще бъдат публикувани само онези към които държавата вече няма интерес.
< Не е изключено, други служители (дори такива, които са останали незасегнати от системата), с личен интерес или амбиция в дадената ситуация, да бъдат манипулирани и използвани при осветляването на досиетата, за да бъдат компрометирани в един по-късен удобен момент.
< Съществуващото вярване, че истинските сътрудници ще бъдат запазени в тайна, за да продължат да бъдат използвани и за в бъдеще е възможно. С което, службите ще продължат със своите активни мероприятия, а Църквата ще оцелее.
ВМЕСТО ЕПИЛОГ
Има и една друга страна заинтересувана в създадената ситуация. Тя декларира своята публична позиция с думите: „разгъна се и друга Книга, която е Книгата на Живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по написаното” (Откровение 20:12). Към тази книга, Комисията по досиетата не може да предяви претенции, държавата не може да засекрети, църквата не може да потули, и никой, ни жив ни мъртъв, не може да спре нейното отваряне.
И ако онези, които забравят историята наистина са обречени да я повтарят, то това поколение, има историческа отговорност да участва в отварянето на Книгата за да направи всичко възможно, имено тази история от българския евангелизъм никога вече да не бъде повторена. Защото ако само повтаряме историята, как бихме могли да я променим?
„Истинското проклятие не идва от греха. То идва от греха за който не е поискана прошка.” (Д. Донев, Разораната Църква © 2012)
Защото няма нищо покрито, което да се не открие, и тайно което да се не узнае.
~Исус Христос (Лука 12:2)
Официалното публикуване на досиетата на религиозни водачи в България вече е факт. Докато това съвсем не е изненада за официалната религия в страната, за евангелските църкви изнесените документи са повече от шокиращи. Хиляди вярващи се чувстват засегнати от това, че техни пастори и духовни водачи са докладвали срещи, богослужения и посещения на чуждестранни служители в рапортите си до службите на ДС (респективни МВР).~Исус Христос (Лука 12:2)
И въпреки, че агентурната принадлежност на пастори и служители от евангелските църкви като цяло е част от миналото, тя е факт който продължава да оказва влияние върху живота на църквата днес и въздейства на това което предстои да се случи. А то засяга директно самите служители, вярващите в църквата и не на последно място самата държавна структура, която не само иницира посочените агентурни действия (в това число времето и начина на тяхното публично “себе-разкриване”), но и продължава да “направлява” църковния живот чрез подобни и настоящи активни мероприятия. Какво ще се случи е предмет на настоящия анализ и следващите го рекации.
СЛУЖИТЕЛИТЕ< Агентурното минало на пастори-агенти които са заемали водещи длъжност, но са пенсионирани, имигрирали или починали преждевременно, няма да бъде разкрито по силата на закона към момента.
< Оттеглянето на някой служители от водещо позиции в деноминацията, ще предотврати публикуването на техните досиета само временно. В исторически план, досиетата ще бъдат разкрити и публикувани рано или късно.
< Подаването на молби декларации за спиране на досиетата по подобие Православната църква, ще забавят само минимално разкриване на досиетата предвидено от закона.
< Само малцина служители, които нямат какво да крият, ще публикуват публично своите досиета. В по-голямата си част, тяхното съдържание ще се окаже безпредметно за историята на църквата и не би предизвикало нужния ефект за публикуване на всички досиета.
< По-тревожно е, че водачите на деноминациите няма да заемат открита позиция по-въпроса, което недвусмислено показва, че църковните структури продължават да бъдат инфилтрирани и манипулирани от бивши и настоящи служители системата и техните държавни господари.
< Но най-болезненото е, че мнозинството от служители, отново просто ще замълчи по една тема, която е била и продължава да бъде причина за разделението на евангелското движение в България отвътре. Защото, смелост да говорят днес, могат да имат само онези, които са имали смелостта да говорят и по време на гоненията.
< А онези, които наистина са били гонени и репресирани в по-голямата част ще откажат да говорят за съдбата си не желаейки да овластят спомена като го възкресят със свидетелството си. За тях, тази страница на историята е наистина затворена. Но техните гласове никога не бива да останат забравени, защото дори ако не говорят в този свят, те са чути във бъдещия.
ВЯРВАЩИТЕ
< Погледнато съвсем административно, класическите евангелски деноминации, които исторически търсят регистрация от държавата, няма да успеят да заемат друга позиция овсен държавната.
< Деноминации, които исторически са отказвали регистрация от държавата, най-вероятно няма да излязат с официално становище или ще се присъединят към едно общо и уклончиво такова, за да избегнат гонения от страна както на държавата, така и на регистрираните от нея вероизповедания.
< Наскоро регистрирани деноминации, не биха взели директно и открито отношение по въпроса предвид легитимния си статут, а и дори да заемат такова, то няма да бъде меродавно поради краткото им историческо присъствие на сцената на Българския евангелизъм.
< Обединени евангелски църкви (като официален представител) ще се принудят да излязат с ново становище, предвид изнесените документи и архивни факти.
< Докато Комисията по досиетата цели разкриване на пастори-агенти, в сянка ще останат забулени стотиците, ако не и хиляди, редови вярващи, които безцеремонно са докладвали на службите за живота на църквата в много случаи дори без нужда и без да е изисквано от тях. Мнозина от тях ще се изявят като старателни гонители на разкритите пастори-агенти, чиито постове с години са белхнували да заемат.
< Публичното покаяние на о. Генадий от Торонто, години преди да стане ясно, че досиетата ще бъдат разкрити, показва един сериозен факт. А имено, че църквата в България (без значение деноминация или ориентация) не е готова нито да прости, нито да забрави греховете на своите водачи.
< Докато всеки има ПРАВО на ПРОШКА, църквата в България ще разбере, че Библията не ни дава право да съдим. Само да простим. И това право на църквата има власт и авторитет да създаде социален ефект, който да възстанови правдата на Божието царство на земята, независим от светската държава. Но за това се иска истинска вяра и доверие в Божия план и роля в историята. Защото призивите за пост, молитва и помирение не могат да станат дар на Божия олтар, ако не са придружени от доброволна и предварително дадена прошка (Матей 5:23)
ДЪРЖАВАТА
< Законът и комисията субсидирана от държавата, съвсем няма за цел да извади на бял свят досиетата на всички религиозни служители, които са били водени на отчет в ДС. Ще бъдат публикувани само онези към които държавата вече няма интерес.
< Не е изключено, други служители (дори такива, които са останали незасегнати от системата), с личен интерес или амбиция в дадената ситуация, да бъдат манипулирани и използвани при осветляването на досиетата, за да бъдат компрометирани в един по-късен удобен момент.
< Съществуващото вярване, че истинските сътрудници ще бъдат запазени в тайна, за да продължат да бъдат използвани и за в бъдеще е възможно. С което, службите ще продължат със своите активни мероприятия, а Църквата ще оцелее.
ВМЕСТО ЕПИЛОГ
Има и една друга страна заинтересувана в създадената ситуация. Тя декларира своята публична позиция с думите: „разгъна се и друга Книга, която е Книгата на Живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по написаното” (Откровение 20:12). Към тази книга, Комисията по досиетата не може да предяви претенции, държавата не може да засекрети, църквата не може да потули, и никой, ни жив ни мъртъв, не може да спре нейното отваряне.
И ако онези, които забравят историята наистина са обречени да я повтарят, то това поколение, има историческа отговорност да участва в отварянето на Книгата за да направи всичко възможно, имено тази история от българския евангелизъм никога вече да не бъде повторена. Защото ако само повтаряме историята, как бихме могли да я променим?
„Истинското проклятие не идва от греха. То идва от греха за който не е поискана прошка.” (Д. Донев, Разораната Църква © 2012)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.