Добрата лоша вест – как разкриването на пасторите-агенти може да създаде нова възможност за Божието дело в България

01.08.2011

Георги Бакалов | www.georgebakalov.bg
Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци, и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека. (Йоан 2:24, 25)
Напоследък в християнските среди в България усилено се прокарва тезата, че по някаква незнайна причина, скоро ще бъдат разкрити досиетата на протестантските пастори, които са били сътрудници на комунистическата Държавна сигурност или различни нейни поделения.
Всички сме чували вицове, в които се разиграва комичната ситуация: има една добра и една лоша новина. В случая, ако такова отваряне наистина стане факт (а аз съм изключително скептичен в това отношение), новината ще е една, и тя ще е едновременно и добра и лоша такава.
До сега в българското интернет пространство не е имало сериозна дискусия, която да засегне един такъв сценарии. А може би е време? Каня всички, които реално осъзнават импликациите на едно такова отваряне на досиетата, да дадат всеки своя принос в това да поощрим един такъв диалог както в църквите, така и на междуденоминационно ниво.
Какво ще стане, ако реално досиетата на пасторите-доносници бъдат разкрити?
Поради това, че простестантската църква, въпреки нейния голям принос за цивилизационното развитие на България от 19-ти век до днес, продължава да бъде маргинализирана в културния, политическия и като цяло обществения контекст, професията “пастор” никога не се е ползвала с голям рейтинг, така или иначе. Протестантският пастор, както и самото протестанство, в най-добрия случай продължават да бъдат възприемани като чуждо на славянската цивилизация, и по-скоро присъщо на западната, явление. В най-лошия случай сме възприемани като “секта” (негативен термин пуснат в употреба от опонентите на протестантството с цел неговото дискредитиране в подсъзнанието на обществото). С други думи, разкриването на грозната истина, че е имало доносници-пастори и измежду протестантите, няма да има кой знае какъв ефект в обществото, понеже то все още не вижда протестанството, и съответно неговите институции и служители, като обществен актив и негова интегрална част. Следвателно, вътрешните процеси в различните деноминации и протестантската църква като цяло, вероятно не засягат повечето хора така или иначе.
Драмата, която ще се разиграе при едно евентуално отваряне на досиетата на пастори-доносници, ще засегне протестантската общност основно отвътре.
За начало, нека е ясно следното: разкриването на досиетата ще маркира публичния колапс на тяхната кариера като проповедници. Много са греховете, които могат да саботират развитието на един проповедник. Гордост, алчност, похот и доктрини чужди на Евангелието са едни от най-честите причини. Доносничеството обаче е една по-различна категория. Tо е форма на предателство, и то не просто еднократно такова, а добре осъзнато, проточило се във времето, мотивирано и методично приложено.
Юда Искариотски остава един от най-ярките примери за подобен вид предателство. Той предаде Исус за сребро. Пасторите-доносници са предали Исус и другите вярващи също за някаква форма на облага. Разликата във формата на облага е без значение.
Искрени християни, които по една или друга причина са се оказали членове на църкви водени от агенти, ще преживеят някаква форма на разтърсване и вероятно ще решат да се оттеглят. Това е лоша вест за тях и всички ние трябва да проявим голямо търпение и любов към всеки, който се окаже, че е жертва на подобни пастори-служители.
Добрата вест е, че след 20 години въртене в омагьoсаните кръгове на игрите на религиозната система, Тялото Христово, може би за първи път, ще осъзнае доколко мръсните ръце на комунистическата държава са саботирали свободното развитие на Божието дело. Ще стане ясно кои са тези “лидери”, които са действали в услуга на системата и са създавали пречки пред Божието дело.
Надеждата ми е, че максимален брой редови вярващи ще осъзнаят, че от тях зависи да проявяват критично мислене, когато то е нужно, а не само безрезервна подкрепа спрямо хората, които претендират да са техни духовни лидери. И ако стане ясно, че въпросният пастор е бивш агент, той или тя, трябва да бъдат държани отговорни.
Разтърсването, което едно потенциално разкриване на досиетата ще донесе, може би ще бъде последния щрих към обрисуването на пълния размер на лидерската криза в българското протестантство. Напълно възможно е, именно в една такава среда на почитане на истината и разкриването на истинското ни състояние като духовна институция и общност, Бог да откликне към молитвите на Неговите верни, и да излее Духа Си с нова сила в България!
При всички положения, Бог не е изненадан от това, кой е агент и кой не е. Нито пък Святият Дух е чакал 20 години това да стане ясно, че тогава да се задвижи и да започне да спасява хора. От друга страна, само понеже в началото на 90-те имахме няколко години на изливане на Святия Дух и милиони чуха Словото и преживяха Неговата сила, това не значи, че Бог не обръща внимание на хора, които са били предатели и са успяли в процеса на последните 20 години да саботират Божието дело по различни начини. Истината трябва да излезе!
Предполагам изтичат последните минути на божествена възможност за пасторите-агенти да излязат на чисто, да се покаят и приемат прошката на Бог и всички останали християни. Ако не го направят сега, малцина ще им повярват, че са искрени, ако го направят по-късно.
Използвам тази статия отново да призова всеки, който в бил оплетен в схемите на комунистическата система, да излзезе с публично покаяние, докато все още има такава възможност.