Досието на Юда

02.03.2012

Агентурната драма в Българската православна църква (БПЦ) като че ли е на път да утихне. Нищо по-добро за онази част от клира и миряните, които, навикнали на раболепие, смятат себе си за смирени. Но това затихване не е добро нито за Църквата, нито за обществото, въпреки явната му непричастност към същината на православието.
Бившите агенти в расо един през друг се надпреварваха да извиняват участието си в тайните служби с аргумента, че “времената са били такива” и че “всяка власт е от Бога” – ерго, нямало нищо смущаващо да се служи на държава, която е тоталитарна и проповядва атеизъм. Те обаче забравят, че годините дори на най-свирепия социализъм не могат да се сравнят по жестокост с гоненията на Римската империя срещу християните. Ако тогавашните духовни пастири и вярващите бяха разсъждавали като нашите агенти-владици, в календара на всички християнски църкви нямаше да има нито един мъченик за вярата. Просто всички преследвани заради Христа щяха да са колаборирали със своите гонители – езическите императори на Рим, намирайки извинението, че щом всяка власт е божествена, то трябва да й се подчиняват, независимо дали отрича Светата Троица или Бог изобщо. Но на християните от онези времена не им е и идвало на ум подобно разсъждение и затова Църквата има своите свидетели на вярата – мъчениците, които бяха хвърляни на лъвове, горени на клади, разпъвани на кръстове, посичани, защото не се отрекоха от вярата си в Спасителя. В социалистическа България също е имало такива мъченици – може и да не са много, но ги е имало. Не ги знаем обаче, защото техните имена и подвизи трябва да бъдат издирени от митрополитите на Светия синод – а те в голямата си част се оказаха сътрудници на същата власт, която е преследвала тези хора заради смелостта им да бъдат християни. Нека не си правим илюзии, че ръководство на БПЦ, което в голямата си степен е било свързано с бившата Държавна сигурност, ще предприеме стъпки да издигне като мъченици на вярата избитите от комунистическия режим епископи, свещеници, монаси и миряни. Някак си твърде смутително е за съвестта ти да канонизираш жертвите на режим, на когото самият ти си служил – и то не за благото на Църквата, а заради лични облаги като софийско жителство, квартира за брат ти, пътуване в чужбина и най-вече – сигурна кариера.
Съвсем не е вярно, че всеки духовник, който се е изкушил да стане сътрудник на ДС, не е имал избор. Човек винаги има избор и техният е бил много прост – да избират между Мамона и Христа – да бъдат слуги на една безбожна власт или да останат верни на Бога, спасявайки се в пущинаците, както някога св. Йоан Рилски бе избягал от поквареното общество – и тези, които имаха нужда, пак го откриха, дори в планинските дебри. Представяте ли си, ако това се бе случило, сега нашата Църква нямаше да има 11 митрополити-агенти, а 11 духовни старци – онези богоозарени монаси, които макар да живеят уединено, помагат на хората със своите съвети. Историята на православието неведнъж е показвала, че стабилността на Църквата винаги се е крепила на такива харизматици – които са били опора на обществото в най-тежките моменти. Представяте ли си, каква стаена, но силна опозиция би имал социалистическият строй в България, ако при вербовките си ДС беше срещнала макар и минимална съпротива сред хората в Светия синод и Духовната академия?! Самата Църква, обаче, не се е противопоставила на натиска и е заела една компромисна спрямо атеистичния режим позиция – затова и набирането на агенти и сътрудници в самото сърце на Църквата се е оказало толкова успешно. Затова и в началото на прехода през 1989-90-та ние нямахме една здрава Църква, която да стане духовен стожер и обединител на нацията, способна да я води из лабиринтите на прехода, без да се изгуби. А също и да се самоуправлява, без да зависи от капризите на новия държавно-политически елит. Това несъмнено би се случило, ако под прикритието на сътрудничество с ДС владиците-агенти наистина са работили за Църквата и са пазели паството Божие, вместо да го разпиляват. Но това, както знаем, не е истина. Истината е, че преди 22 години Църквата се оказа поредната постсоциалистическа институция, която бе обхваната от котерийни борби за власт, но не и за идеи – като например как да си върне полагащото й се място в обществото. Клирът стана заложник на своите някогашни “покровители” с пагон. Носейки бремето на своята обвързаност с тоталитарната власт Църквата не намери сили да се пребори дори за въвеждането на “Вероучение” като редовна дисциплина в българското училище. Вместо това, не много след началото на прехода, започнаха да се проявяват първите симптоми на един опасен алианс между клира и съмнителния бизнес – дирижиран от хора на бившите тайни служби. Така се стигна и до появата на Международната ортодоксална банка “Св. Николай” – основана от бивши офицери на Първо главно управление на ДС с парите на БПЦ. Банката вече я няма, а на Светия синод му е много изгодно да мълчи къде потънаха всичките му авоари…
Разбирате ли сега защо осветляването на агентите в Църквата породи такъв неистов интерес, какъвто не предизвика нито една друга институция. Обществото имаше нужда да разбере коя е причината 22 години след прехода БПЦ да е все още е немощна, раздирана от интриги и безобразия и най-вече – далеч от хората. Но вместо отговор на въпроси, които ги терзаят, българите чуха синодалния упрек, че всеки привърженик на разсекретяването на досиетата всъщност… руши Църквата. Стигна се и до там, че хора, които преди 89-та не можеше да ги видиш в храма, сега издигнаха глас в защита на клира. Бог ли им отвори духовните сетива, както някога преобрази гонителя Савел в апостола Павел или своите бранят своите?! И така Църквата стана причина да се породи ново разделение сред хората – ако до вчера те бяха от двете страни на барикадата като “Максимовисти” и “разколници” – то сега тези, които искат да знаят цялата Истина, която по думите на Христос ни прави свободни, са ругани от онези, които искат да я заличат…
Следвайки логиката на разсекретените агенти в расо, че “всяка власт е от Бога”, би трябвало да оправдаем и Юда. Предавайки Христос на фарисеите, той също е служил на власт, поставена от Бога – и за Пилат, и за Каяфа, Спасителят е бил смутител на обществения ред, т.е. на властта, която е богоустановена. Значи, като е посочил къде се крие Христос, Юда е изпълнил своя граждански дълг и не е предател, а е патриот, герой и т.н. – все човек, който е служил на обществото и не е направил нищо лошо на Църквата. Така де, ако не беше предал Христос, Него нямаше да го разпънат, после да Възкръсне и накрая – нямаше да се създаде Църквата. Ето това следва от логиката на нашите митрополити, че те видиш ли никого не са клеветили и са служили на България. Само че и децата знаят, защо Юда е предателят – та нали Този, когото предаде, ни учи, че никой не може да служи на двама господари – защото единия ще обикне, а другия ще намрази. И тук навлизаме в сфера, която засяга самата същност на Църквата. Иде реч за голямата съблазън, която владиците предлагат на вярващите, спекулирайки със словото Божие, че може да се примиряваме и да служим на всяка власт, защото всяка власт е от Него. Християните вярват, че рано или късно ще дойде и царството на Антихриста – неговата власт също ще е допусната от Бога. Следвайки оправданията на нашите агенти-владици, излиза, че тогава Църквата ще трябва да се подчини и на Дявола, както се е подчинявала на тоталитарния режим и тайните му служби?! Да се служи едновременно и на Бога, и на Антихриста… Това е невъзможно.
Проблемът с разсекретяването на архиерейските досиета, с прикриването на други такива, и с мълчанието на Светия синод е проблем преди всичко морален. Да се мисли, че 73% от ръководството на Църквата едновременно може да си подаде оставките и да бъде заменено с нови митрополити е несериозно и противоканонично. Висшият клир трябва да намери сили и да изговори истината за своето социалистическо минало, за обвързаността си с тоталитарната власт. И да се покае – искрено и пред всички чада на Църквата. Не се ли случи това Църквата ще бъде все така немощна да поведе нацията към предизвикателствата на ХХI век и ще продължава да бъде раздирана от вътрешни противоречия. Всевъзможни клики и групировки вече изпълзяват от дупките, изкушавайки православните българи с призиви, че те са “истинската Църква”, че трябва да се върнем към стария календар, защото новият бил натрапен от комунистите и т.н., и т.н.
Осветляването на агентите в Църквата не е проблем на миналото – той засяга настоящето и е отговорност към бъдещето. Неговото преодоляване ще покаже силата на Църквата да преживее травмите и да се очисти от зависимостите, наследени от тоталитарното време. Иначе мълчанието и забравата ще отворят нови въпросителни и нови проблеми. И те вече няма да засягат само целостта на Българската православна църква, а самата вяра. Защото миряните с основание ще се питат, могат ли да ни водят към Бога пастири, които са предавали и предават вярата? И ще отидат да ги търсят другаде – а това не е добро нито за Църквата, нито за обществото, което в преобладаващата си част продължава да се люшка между атеизма и суеверието.
Горан Благоев, автор и водещ на предаването “Вяра и общество” по БНТ-1. /БГНЕС