Защо възникна ВЕБИ?
Д-р Вениамин ПеевВъпросът за възникването на едно религиозно учебно заведение може да се разгледа от различни ъгли: исторически, социален, етнически, философско-теологичен и т. н. Често срещаната тенденция у нас е, когато се говори за възникването на ВЕБИ, да се търсят отговори на въпросите: “къде?”, “кога?”, “как?” и “кой?”, но това е един шаблонен историцистки подход, който не само че не установява коректните отговори, но дори ги преиначава и подчинява на деноминационни, финансови и дори личностни интереси. Такъв е случаят с “възникването на ВЕБИ”. Липсва поставянето на въпроса “защо?”, който би потърсил един по-задълбочен отговор, подчертаващ неотложността, целеустремеността и ако щете, дори аксиологията на такава уникална просветна институция.
Правилният отговор на въпроса “защо?” е не само по-труден от всички въпроси, които поставят историците и псевдоисториците на българския протестантизъм, но често води до неблагоприятни последствия за поставящите го, защото нечии непросветителски интереси биха били накърнени. Нека си послужа с една илюстрация. През 1533 г. ректорът на Парижкия университет проф. Никола Коп подчертава в своя реч, че християнското обучение е особена религиозна философия, която има за главна цел да води преподаватели, студенти и общество към “истинското и сигурно блаженство”. Коп разбира това като едно екзистенциално приближаване до библейската истина за живия Бог, който в образа на Христос се е отъждествил с човека и е станал много по-достъпен за него. Коп подчертава и преимуществото на вярата в Христос пред извършването на добри и богоугодни дела. Коп настоява параметрите на християнското обучение да се разширят час по-скоро, като обхванат широките слоеве на обществото, за да бъдат доведени всички до “истинското и сигурно блаженство” на християнската вяра и обхода. “Напред, о християни! – призовава Коп. – Нека се опитаме с всеки наш мускул да придобием това блаженство!” В резултат на тази силна и красноречива реч проф. Никола Коп бива уволнен и прогонен не само от университета, но и от Париж. Защо църковната власт се отнася така жестоко към този чистосърдечен богослов? Отговорът не е труден за отгатване: Коп засяга интересите на своите началници, които се свеждат до властолюбие, алчност и не на последно място – до богословско тесногръдие, претендиращо да бъде нормативно.
Когато чета протоколите и официалната кореспонденция на учредителите на ВЕБИ, непрекъснато си задавам въпроса “защо?”, който излиза извън тесните рамки на фактите. Най-напред, “защо?” от шестте деноминации учредителки на ВЕБИ (СЕСЦ, БЕМЕЦ, СЕПЦ, СЕБЦ, ББЦ и НА на ОБЦ) останаха само две (СЕПЦ и НА на ОБЦ)? На второ място, “защо?” в учредяването на ВЕБИ се намесваха енергично хора, повечето от които не само че нямаха богословско образование и квалификация, но имаше и такива на ръководни постове (членове на Борда, ректори, директори), които нямаха дори висше светско образование? “Защо?” по академични въпроси, свързани с богословски програми, вид на обучение, преподавателска квалификация, прием на студенти, богословска книжнина и т.н. се налагаше думата на непрофесионалисти? “Защо?” мненията на богослови с висока квалификация и дългогодишен стаж в образователната област бяха видимо пренебрегвани, а някои от тях дори и прогонени от временно властимащите? “Защо?” много скоро след учредяването на ВЕБИ и шумното му рекламиране сред евангелските църковни общности някои деноминационни лидери не проявиха повече интерес към фактическата академична дейност на ВЕБИ и не направиха нищо, за да продължат да я подпомагат? “Защо?” учредители на ВЕБИ като методистите се оттеглиха? “Защо?” учредители като конгрешаните, българска Божия църква и баптистите заявиха, че “замразяват” своето членство, т.е. се отдръпват от всякакви ангажименти към ВЕБИ? “Защо?” изкуствено сформираният Обединен богословски факултет на ВЕБИ се отцепи тайно и мимикрира в още по-изкуственото ВДУ “Св. Тривелий?” Бих могъл да продължа с още “защо?”, но те няма да имат край!…
Реалностите показват, че активното включване на някои хора в инициативата да се открие Висш евангелски богословски институт е било подбудено от частни и неакадемични интереси. Има редица куриози, които не може да бъдат премълчани. Има случаи на включване, защото чрез участието си във ВЕБИ някои биха могли да открият нова деноминация. Има случаи на включване, защото чрез временно пребиваване във ВЕБИ някои биха израснали в кариерата си като местни деноминационни лидери, а някои като такива и в международен мащаб. Има случаи на включване, защото бяха открити учебни програми и работни места специално за деца и роднини. Има случаи на включване, защото някои биха станали за нула време “хабилитирани” преподаватели, изпросвайки си в чужбина степента “доктор хонорис кауза” (Бог знае за какво!) без да са посещавали богословска школа или да са защитили докторска дисертация. Имаше дори един случай на самоназначил се директор на Библейски институт, който въпреки средното си небогословско образование, бе представян в местната преса като “професор” еди-кой-си.
Трябва да подчертая обаче, че първоначалната идея за просветна институция като ВЕБИ, която ние продължаваме да следваме сега, няма нищо общо с горепосочените куриози! Тъй като съм свързан дълбоко и органично с тази идея много преди учредяването на ВЕБИ през 1999 г., ще си позволя да припомня някои факти. Още преди политическите промени в края на 1989 г. неколцина от нас бяхме организирали тайни и явни инициативи за богословска просвета из страната. Участвал съм активно в подготовката на библейски уроци, които ръководството на СЕПЦ печаташе на циклостил и те се използваха в много петдесятни общности, където имаше подходящи неделни учители. През есента на 1983 г. заедно с председателя на СЕПЦ п-р Ив. Зарев организирахме тридневен пастирски курс с лекции по омилетика, екзегетика и догматика. С този курс бе продължена практиката на библейските курсове, въведена от п-р Николай Николов в Бургас през 1927 г., но прекратена от комунистическата власт през 1945 г. През 80-те години организирахме на няколко места по домове библейски курсове, водени от наши и чужди преподаватели. Още тогава се появи и започна да зрее идеята за общоевангелска просветна дейност. През мес. септември 1990 г. в Русе заедно с неколцина млади и интелигентни хора от русенската петдесятна църква организирахме на централния площад подписка на съгражданите ни за откриването на първия в страната Библейски институт, който стана факт на следната година. Събрахме няколко хиляди подписа, което натежа за решението на общинските органи да ни бъде предоставена сграда за тази цел. Ще подчертая обаче, че нашата идея в Русе бе за надденоминационен институт, каквато идея защитаваме и сега във ВЕБИ.
Водещ импулс за нашата подкрепа на ВЕБИ е нуждата от изграждането на българска евангелска теология. В Република България съществува не малобройна християнска общност, която има претенцията да бъде наследник на реформаторските идеи през ХVI век. Тези идеи са не само конфесионално обагрени и уникални, но те имат високо културен заряд, подчертана социална насоченост и благотворно влияние върху българското общество. Протестантизмът, част от който е и българският евангелизъм, е приемник на ренесансовата ценностна система и евангелските богослови имат дълг да развиват своя потенциал, като правят постиженията си достояние не само на своите студенти и църковни общности, но и на широката общественост. Ние поставяме в основата на нашата богословска програма онзи идеал, който са имали реформатори като Мартин Лутер, Филип Меланхтон и Жан Калвин – да изграждаме високо просветени, етични и активни дейци в Църквата и обществото. Същевременно обаче всички трябва да бъдем търпеливи. Положителните резултати не се раждат с магическа пръчка. Както учредяването на ВЕБИ не установи изведнъж една съвършена институция и просветна дейност, защото за това е необходимо дълго и мъчително съзряване, така и плодовете на нашия академичен труд ще се появяват на своето време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.