Кръвосмешението – „фундаментално човешко право,” твърди германският национален Съвет по етика

Изглежда че „свободомислеща” Европа дотолкова е заслепена от стремежите си да осигурява „права” и „свободи” на европейските граждани, че тази слепота не й позволява да прави разлика между черното и бялото, между правилното и неправилното, между достойното и недостойното, и между ценностното и извратеното. Колкото и човек да се насилва да се сети какво ли още може да измислят свободомислещите умове на Европа, никога няма да може да се досети, защото „борците за права и свобода” всекидневно търсят възможности за предоставяне на колкото се може повече слободия на гражданите. Докога? И колко време още пороците ще да бъдат разпространявани под прикритието на някакви лозунги за права и свободи?

Съзнаваме, че в настоящия блог за пореден път публикуваме тема из областта на европейската извратеност и може би на някого тази тематика вече може да му е дотегнала, но от друга страна ние сме убедени, че ако си затваряме очите и не посочваме кое е действително наша свобода и кое е европейска слободия, то как бихме могли да реагираме, когато и в нашата страна започнат да се обсъждат подобни теми с цел да станат част от законодателството ни. Е, то бива да сме европейци, но все пак трябва да има и някакви граници на европейщината ни, когатонякой се опитва с лека ръка да отменя традиционните устои на обществото и да ги насочва по пътя на разврата и порока. Извратени хора винаги е имало на тази земя, но защо днес тъкмо такива хора се опитват да представят порочния си начин на живот като някакво неотменно право за всички граждани? Няма ли кой да издигне глас и да напомни на обичащите слободията, че една масова зараза тръгва първоначално от един източник и след това поваля хиляди и милиони? Защо съвременните уж демократични и уж културни общества позволяват един извратен ум да предложи на цели народи порочния си начин на живот като живот в „свободата” и в „правото”?

„Кръвосмешението – фундаментално човешко право” – това е заглавие на германските медии, което британският „Телеграф” повтаря в една статия от 24 септември (виж тук). В нея се посочва, че германският Национален съвет по етика (който има подкрепата на правителството) отправил предложение към германските законодатели да преразгледат законите си, отнасящи се до сексуалните отношения вътре в семейството (между братя и сестри, родители и деца или внуци, т.е. по права роднинска линия), като се твърди, че „фундаменталното право на вече порасналите братя и сестри към сексуална ориентация трябва да се разглежда в друга светлина, а не да се разсъждава върху абстрактната идея за защита на семейството” и че „криминалното законодателство не е средството за съхраняването на едно социално табу” (т.е. общоприетото от народите табу за сексуални отношения между близки членове на семейството).

Както и при предишни разсъждения на европейците за права и свободи, така и в този случай подтикът за отправянето на подобен апел е конкретно съдебно дело, чието разрешаване уж „налага” преразглеждане на досегашните правила, нормативи и закони; в конкретния случай става въпрос за дело отпреди четири години, когато брат и сестра от Лайпциг се оженват и им се раждат четири деца; сетне мъжът е осъден на три години затвор по обвинение в кръвосмешение и същевременно семейната двойка се бори с германските съдилища за отмяна на присъдата (на 20 април тази година и Европейският съд по човешките права отхвърля молбата на семейството за отмяна на присъдата, подробности дава британският „Християнски институт” тук); сестрата не е осъдена, тъй като се доказало, че имала психически проблеми. Двойката твърди, че чрез законодателството държавата им отнема правото на семеен живот, че е иззела децата им (три от тях са в социални домове и четвъртото е при майка си) и че никой няма право да се намесва в семейните отношения на гражданите. Съответно германският Съвет по етика твърди, че чрез закони табуто на кръвосмешението не може да бъде гарантирано (като привежда множество примери на съществуващи семейни двойки между близки роднини, които са принудени да живеят в нелегалност) и че „нито страхът от отрицателни последици за семейството, нито пък възможността за раждането на деца от такава кръвосмесителна връзка може да оправдае едно криминално запрещение” (подробности дава „Християнският институт” в своя статия от 1 октомври 2014 г. тук).

Германските съдебни власти и политиците веднага реагираха, като преобладаващото мнение е твърде негативно – традицията на германците все още не им позволява да престъпят установените семейни норми и разбирания. Настроенията в страната са, чеедва ли ще се обърне внимание на препоръката на Съвета по етика. Но тя вече горещо се обсъжда както в самата Германия, така и в европейските структури и, както вече видяхме при други случаи на приемане на резолюции и препоръки за даване на права на хомосексуалистите, така и в този случай не се знае след няколко месеца или година или повече какъв вятър ще задуха от парламентарната зала в Брюксел. Затова тъй наченахме тук този разговор – човек никак не може да предположи или да се сети какво още може да хрумне на „свободолюбивите” европейци. Поради това и нашият призив за бдителност на християните си остава: да четем Писанието, да се подвизаваме в храмовете според вярата и надеждата ни в Христос и любовта към Него и към ближния и да търсим упование в Бога, когато се опитваме да отговорим на съвременните предизвикателства, които пряко засягат вярата ни и тукашния и отвъдния живот.