УжаснаОтлична
С разкриващите се напоследък архиви става възможно да се хвърли поглед към западните радиостанции, излъчващи на български език по времето на социализма, и тяхното битие в полезрението на властта. Безспорен е фактът, че в годините на тотален контрол върху масово информационните средства българските емисии на „Свободна Европа“, „Дойче веле“, Би Би Си и „Гласът на Америка“ изпълняват ролята на алтернативно информационно средство на официалната пропаганда, което много често се оказва и единствен източник на сведения по редица жизненоважни проблеми.
За действителното им значение свидетелстват спомени на съвременници, както и секретни проучвания за равнището на аудиторията им в нашата страна, за които съществува известна документация в архивите на бившата Държавна сигурност.
От западните радиостанции хората в Източна Европа научават за всички по-важни събития, за които медиите в собствените им страни мълчат или поднасят изопачена информация.
В емисии на радио „Свободна Европа“ от 1975 до 1978 г. Георги Марков чете „задочните“ си „репортажи за България“, а през 80-те години особена известност в него добиват Румяна Узунова и Владимир Костов. Най-често в предаванията се чуват гласовете на българските дисиденти. Известни автори в българската редакция на Би Би Си са Петър Увалиев, Георги Марков, Петър Семерджиев. В радио „Дойче веле“ работят Асен Игнатов, Димитър Бочев, Димитър Статков и др.
През време на цялото си съществуване западните радиостанции са обект на особено внимание от страна на специалните служби на източноевропейските страни. Емисиите им са заглушавани, а работещите в тях журналисти са „разработвани“ по различен начин.
Първите обекти, специално предназначени за заглушаване, са построени в България през 1953 г.[1] „Гласът на Америка“ е заглушаван от 1949 до 1974 г.[2] Програмата на „Дойче веле“ редовно се заглушава до 6 юли 1987 г.[3] Предаванията на „Свободна Европа“ са заглушавани от българските власти от 1952 до 1989 г. без прекъсване. След 1986 г. СССР постепенно започва да преустановява заглушаването на чуждите радиостанции[4]. Решението за спирането на заглушаването на чуждите радиостанции, излъчващи на български език (с изключение на Радио Анкара), е взето от Секретариата на ЦК на БКП на 23 март 1989 г.[5]
Разходите за предотвратяване на слушането на западните радиостанции са огромни. Когато в Полша заглушаването е преустановено през
1956 г., правителствен говорител заявява, че годишно за него се харчат 83 млн. злоти, което се равнява на 1 400 000 долара. Разходът на пари и квалифициран труд според него е достатъчен за производството на електрическа енергия за един средно голям град[6]. Цената е около една трета от общата годишна стойност на вътрешното полско радиоразпръскване[7]. През 1981 г. Би Би Си пресмята, че само четири дни заглушаване струват на руснаците колкото са разходите за руската служба на Би Би Си за цяла година[8].
Из досиетата на Държавна сигурност
За слушаемостта на западни радиостанции в България и тяхната оценка от аудиторията има някои данни в архивите на бившето Първо главно управление на Държавна сигурност (ДС). Според изследване на радио „Свободна Европа“ въз основа на анкети със слушателите на радиостанцията в социалистическите страни и на данни от прослушването на служители на американското посолство в страната и писма на български граждани до радиото по отношение на чуваемостта на радиопрограмите са направени някои констатации. В България, Чехословакия и Полша условията за приемане на предаванията на радио „Свободна Европа“ са полоши, отколкото тези в Унгария и Румъния. Половината от българските слушатели заявяват, че при желание да слушат рСЕ не успяват в повече от половината от направените опити[9].
Според изследване на радио „Свободна Европа“ от 1977-1978 г., свързано с интересите на слушателите към излъчваните програми, от общия брой 1 650 000 слушатели на РСЕ в нашата страна 1 140 000 или 69 % слушат информационните бюлетини. Смята се, че общият брой на хората, които слушат новини, е по-голям, защото информационните предавания са посочени в анкетите под различни наименования. Приема се, че както и в останалите източноевропейски страни, общият дял на интересуващите се от новини е около 90 % от всички слушатели[10]. Най-голям интерес има към „Обзор на печата“ (48% от общия брой на слушателите – около 800 хил. д.), следван от „България през седмицата“ (37 %) и „Светът днес“ (34 %, т.е. около 600 хил. д.)[11]. Младите слушатели са по-малобройна група (от 14 до 25 години – 10 %; от 26 до 35 години – 19 %) в сравнение с броя на слушателите над 35-годишна възраст (30 %)[12]. Младите посочват като най-интересно предаване на първо място „Кратки новини“ (51 %), следвано от две забавно-музикални предавания: „Джубокс“ (49 %) и „Бисерите на Джилда“ (39 %), и международния коментар „Светът днес“ (45 %)[13]. Определено за тази възрастова група коментарите по международни проблеми са по-интересни от тези по вътрешните[14]. Слушателите над 50 години следят основно „Информационен бюлетин“ (78 %) и „Обзор на печата“ (50 %). Тази възрастова група има по-голямо предпочитание към коментарите, насочени към вътрешните проблеми на България: „България през седмицата“ (42 %), в сравнение с предаванията на международни теми – „Светът днес“ (22 %)[15].
От 12-те програми, които привличат най-много интереса на мъжете, 4 са предпочитани само от този пол: „Икономически и социални проблеми“ (44 %), „Преглед на събитията в Америка“ (31 %), „Източноевропейско огледало“ (26 %) и „Джубокс“ (16 %)[16]. Предпочитаните от жените програми са малко на брой (8) и нито една от тях не е харесвана само от тази група[17]. Изводът е, че „мъжете имат по-разнообразни интереси от жените“, но само 16 % от българските жени слушат РСЕ, докато при мъжете процентът е 33[18].
Слушателите на РСЕ в България сред хора с основно и средно образование са по-малко (19 %) в сравнение с тези с полувисше (43 %) и висше образование (51 %)[19]. Прави се извод, че предаванията на РСЕ се следят от тези, чието „политическо образование е на по-високо ниво, независимо от официалното им образование, а и хората с по-ниско образование са „елитът“ сред своята статистическа категория[20].
Според сравнително изследване на предаванията на РСЕ, „Дойче веле“ и Би Би Си, цитирано в секретен документ на Първо Главно управление на МВР от 1981 г., в България чуваемостта на „Дойче веле“ е по-добра от тази на „Свободна Европа“[21]. По показател „достоверност“ РСЕ „отстъпва пред другите станции, особено във връзка с осветляването на полските събития“[22]. По отношение на „съдържанието“ българските слушатели предпочитали „Дойче веле“ пред РСЕ[23].
Въпреки относителността на резултатите поради малкия брой анкетирани радиослушатели в България оценката на РСЕ по „обективност“ е по-ниска от тази на „Дойче веле“, но по-добра от тази на Би Би Си. Като най-обективно отразяваща събитията радиостанция се приема „Дойче веле“. Добри са показателите и за РСЕ[24].
В много от документите на секретните служби се анализира съдържанието на емисиите на западните радиостанции. Според тях основното им направление е антисъветизмът, акцентът върху поливариантността на социализма и необходимостта България да се откъсне от съветската орбита и да поеме по самостоятелен път, както и да разшири връзките си със Запада[25].
Сред методическите похвати водещ е превесът на информационните жанрове (74,77 %). Документалността се основава на позоваване на различни авторитети, а в 39,5 % се цитират други медии. Много от предаванията са разработени въз основа на публикации в българския печат.
В около 19,5 % от материалите се изразява положително отношение към някои от свързаните с България проблеми, 17,67 % от предаванията са критични, а балансираната информация е 52,27 %.
Към младото поколение в страната са насочени 6,64 % от цялата програма на радиостанцията. към художествено-творческата интелигенция са обърнати 5,79 %, а към научно-техническата интелигенция – 4,9 % от предаванията на радиото. За работническата класа и селяните има малко материали[26].
Подобни анализи на съдържанието се правят периодично и за другите радиостанции и резултатите от тях са доста сходни.
В една оценка от 1970 г. на български журналисти, които посещават Германия и Австрия и се запознават с особеностите на емиграцията там, се казва, че „опасното в предаванията на „Свободна Европа“ наистина не са коментарите – за тях подчертахме, че са плоски и лишени от сериозна база за полемика. По-опасна е така наречената „информационна линия“ на предаванията. Наглед това са най-неангажиращите новини от цял свят. Но в подбора на тези новини е ядката на политиката, която те преследват – новините са така сумирани, че говорят повече от коментар, изпъстрен от груби изрази. От майсторството да се подбират и съобщават накратко „невинни международни новини“ ние дори можем да се поучим в нашата работа“[27].
Насоките, в които българските секретни служби „разработват“ служителите в тези радиостанции, са най-пряко обвързани със създаването и внедряването в обществото на определена митология, чиито квалификации остават като една от емблемите на периода. Поради откровено пропагандния им характер и абсурдността в крайния негативизъм на формулировките част от митологемите се иронизират и фолклоризират от жителите на социалистическите държави, за да се стигне понякога във въздействието до открито противоположния им ефект.
Обектовата разработка „Сирена“ („Дойче веле“ – Кьолн) е открита на 12 януари 1976 г.[28] и делото е свалено в архив през 1990 г., тъй като през изтеклия период „не е била реализирана основната му цел – агентурно проникване или обезпечаване на обекта с паралелна агентура“[29].
Груповата разработка „Продажници“ (Би Би Си) е открита на 11 февруари 1967 г.[30] (За тази радиостанция се среща и наименованието „Чакали“.) „Мелница“ е кодовото наименование на радиостанция „Свобода“.
В изучените на този етап документи не намерих дата на откриване на обектовата разработка „Латерна“ („Свободна Европа“) за централния и клон в Мюнхен. Литерно дело „Латерна“ – Париж, е открито на 26 февруари 1974 г. и е закрито на 27 април 1976 г. (поради закриване на клона там)[31]. Обектовата разработка „Латерна“ – Виена, е открита на 4 февруари 1970 г.[32]
В разгледаните дотук документи не открих данни за началото на обектовата разработка на „Гласът на Америка“.
Езикът на тоталитарните медии е известен със своята вдървеност и клишираност, многословно нищонеказване, сухота, опростеност и бедност, както и с многото си патетика.
В документите на секретните служби контурите на тази биполярна сатанизиращо-възхваляваща матрица на използвания език се изострят още повече в контекста на Оруеловия модел на неговото функциониране. Бюрократично застиналите словосъчетания, изпъстрени с клиширани идеологеми, са гарнирани с изнасилени употреби на думи, чийто смисъл доста се различава от този във всекидневната им употреба. Специфичният новоговор е изпъстрен и с характерни съкращения, много от които неясни за страничния читател и като цяло вдървяващи до неузнаваемост посланието.
Градива на мита
1. Работещият в западните радиостанции е „изменник на родината“, той е „предал“ отечеството си
В контекста на тази канава имената на хората от българските служби винаги се предшестват от абревиатурата ИР („изменник на родината“), дублирана понякога великодушно от синоними като „предатели“, „невъзвращенци“, „дезертьори“, „бегълци“, „реакционни емигранти“, „контрареволюционни остатъци“.
Самите радиостанции са определяни най-често като „вражески пропагандни центрове“, „изменнически центрове“, „подривно-пропагандни центрове“, „идеологическо-подривни центрове“, „черни радиостанции“.
В митологемата на врага се вписва и групата потенциално опасни лица в България, които биха могли да се поддадат на внушения или вече са демонстрирали несъгласие. В документите на секретните служби тези хора фигурират като „контрареволюционни и подривни елементи“, „носители на буржоазния бит, морал и идеология“, „вражески елементи“, „бивши хора“, „неподходящи в политическо отношение лица“, хора на „нездрави идейни позиции“, „вражески контингент“ с „подозрителни връзки“, „податливи на буржоазно влияние“, „неконструктивно настроени лица“ до актуалното до днес „оперативно-интересни лица“.
Няколко са темите, които могат да се откроят при изучаване на разработването на хората от българските редакции на западните радиостанции.
На първо място е лелеяният по отношение на всички радиостанции и неосъществен на повечето места стремеж за внедряване на собствена агентура или привличане/вербуване на хора от тези редакции. Към тази цел се върви по всякакъв възможен начин, тя става и едно от градивата на митологемата враг – шпиономания и взаимни съмнения за принадлежност към тайните служби.
Както „вражеските“ центрове, така и работещите в тях, са разделени на категории и са обект на различен интерес и мишена на разнопосочни действия в зависимост от придадената им значимост.
Безспорното първо място сред „вражеските“ центрове през цялото време принадлежи на радио „Свободна Европа“. На среща на ръководителите на ПГУ, ВГУ и управление У1-ДС от 1975 г. „обектите за проникване“ са разделени на две категории: първа са особено важните, а втора са останалите. „Свободна Европа“ е, разбира се, I категория, заедно с ЮСИА, Института за проучване на общественото мнение (ИНТОРА) – Виена, и някои емигрантски организации. Колкото и да е странно, радио „Дойче веле“ и Би Би Си получават незавидната втора категория[33].
Най-често предвидените действия спрямо определяните като I и II категория лица за „разработване“ са с цел „дискредитиране“, „разобличаване“, „компрометиране“, „неутрализиране“, „обезвредяване“, „изолиране“ или „изучаване с оглед евентуалното им оперативно използване“[34].
2. Служителят от българските секции е конфликтен, клюкар и подозиращ събратята си в шпионство
Липсата на ефективност или недоизяснената резултатност при различните действия от страна на тайните служби обаче не пречат в самите среди да съществува шпиономания и подозрителност, едно от градивата на пъстрата и на моменти конфликтна обстановка на работа в секциите (поне по описание в архивните документи).
Според донесението на един агент „емигрантите от преди 9-ти мразят всички онези, които работят в „Свободна Европа“. Те ги отбягват, наричат ги продажници, лакеи на американците, измет, която не работи, а лежи на гърба на американците. От своя страна, работещите в това радио употребяват най-лоши думи за емигрантите от преди 9-ти, като ги наричат пияници, политици на дребно, гешефтари и т.н.“[35].
Според проучване на състава на радио „Свободна Европа“ – Мюнхен, от средата на 70-те години той представлява „един конгломерат от най-различни категории – една част от бивши дипломати и други българи, които са отказали да се завърнат в страната ни след 9 септември 1944 година, други нелегално избягали от страната ни след 9 септември 1944 година и трета категория – нелегално напуснали страната ни, но в последствие се обявили за невъзвращенци. В политическо отношение е същото положение – монархисти, фашисти, земеделци и социалдемократи. По отношение на гражданството се повтаря картината – граждани на САЩ, на ГФР, на други капиталистически страни, а има и такива, които още не са приели друго гражданство“[36]. Поради различие в гражданството, продължава докладът, съществува разлика в заплащането за една и съща работа – най-високо са платени хората с американско гражданство, следвани от тези със западногерманско и на последно място – тези без гражданство[37]. Служителите от „Свободна Европа“ са най-високо платени в сравнение с колегите си от другите радиостанции. Българската секция била застаряла и откъсната от развитието на страната. Сред работещите в нея имало установена завист[38].
Според справка за обстановката в „Дойче веле“ пък по думи на една от работещите там радиостанцията била „заведение на клюки, раздори и интриги, на завист и подлост“[39]. За „Свободна Европа“ пък е донесено, че е „изключително нисък“ „уровена“4<> на моралните качества на кадровия апарат на центъра. Преобладават проявите на егоизъм, себелюбие, кариеризъм, шпиономания, оклеветяване, доносничество, страх от „изгубване“ на работното място и обезличаване пред истинските ръководители на центъра – американците[40]. За един от служителите „не се знаело на „кой господ служи“[41]. Показателен за това бил и фактът, че властите у нас пускали да ходят при него „майка му, тъща му, бабалъка му, шурея му“[42]. И за друга от работещите също „не се знаело на кой господ служи“. Служител пък на „Дойче веле“ е подозиран, че получава задачи от органите на ДС[43].
Измислени или преувеличени обаче, съществуващите конфликти в отделните звена са неизменно обект на интерес от страна на тайните служби. Почти няма документ с предстоящи задачи, в който да не се предвижда да се работи по подклаждането и засилването на тези дрязги.
3. Българите в „черните“ радиостанции са агенти на западни разузнавания и/или работят по чужда поръчка
Според събирани по различен начин сведения (включително и разпити на завърнали се емигранти) доста от работещите в западните радиостанции българи имат „съмнителни“ връзки. Един от хората в „Дойче веле“ служел „на някое западно разузнаване – американско или немско, а може би и на двете едновременно“[44]. За друг от същата радиостанция се „предполага“, „че е в услуга на германското и английското разузнаване“[45]. Ръководителят на едно от бюрата на „Свободна Европа“ пък бил наричан от колегите си „прост американски шпионин“[46]. Един от най-известните журналисти на „Свободна Европа“ е обвиняван във „връзки с ЦРУ, западногерманското и френското разузнаване“[47]. Негови колеги пък били в контакт с английското разузнаване и с американския разузнавателен център в Мюнхен[48].
Често се съобщава и за контрол, упражняван от американска страна по отношение на работата на „Свободна Европа“ например. В едно агентурно донесение от 1967 г. „в радиото има ... цивилни американци, които следят държанието и работата на всички сътрудници. Българите знаят това нещо, пазели се от провинения, пък и по между си избягвали да се интересуват пряко за работата на другите“[49]. Според друго сведение „срастването“ на дейността на РСЕ – РС с „дейността на тези служби“ и „особено с дейността на ЦРУ на САЩ“, „се осъществява най-непосредствено в оперативната, информативната и аналитичните дейности, както и в мероприятията за обезпечаване на подривни акции“[50].
Това е и основното направление на внушенията от страна на официалната пропаганда, които се правят по отношение на служителите от съответните радиостанции.
4. Работещият в западните радиостанции е с нисък морал и незавидни личностни качества
Един от работещите в „Дойче веле“ бил „подмазвач и нагаждач“ и имал „слабост към виното“[51]. Друг бил „голям сребролюбец“ със „слабост към хазартните игри“, „клюкар“[52]. Трети е „голям подмазвач, избухлив, потаен и голяма мижитурка“[53]. Следващият бил „с манталитет на кръчмар“ и имал „връзки с криминалната полиция“[54]. В „Дойче веле“ се срещат и лица, определени ката „нечистоплътен човек“ и „авантаджия“[55] или пък „изключително изостанал като човек, ограничен и невъзпитан“[56].
В „Свободна Европа“ пък има „женкар, разглезен, несериозен, лекомислен човек“[57], както и „злъчен и злобен старец“[58] и още няколко цветисти личности.
Една дама от средите на емиграцията, освен че била „посредствена като певица“, се занимавала „само с нещо, което ще и донесе пари“[59].
При подобни констатации човек не може да не се замисли за какво са се харчели сили и средства толкова години.
5. Понякога служителят от българските редакции на западните радиостанции или членове на неговото семейство имат „тъмно минало“ – работели са по един или друг начин срещу „народната власт“ в България
Тази тенденция не е абсолютно всеобхватна. Но не липсват и квалификации като: „Произхожда от богато търговско семейство. Баща му е завършил немско училище, бил е отявлен привърженик на фашистката власт. Майка му, ..., възхищавала се от временните победи на хитлеристката армия на Източния фронт“[60].
Друг служител на „Свободна Европа“, произхождащ от „богато фабрикантско семейство“ и бил легионер като ученик, „тъй като народната власт е отнела на семейството му средствата за експлоатация“, сега се стреми да компенсира по друг начин[61].
Трети е син на „фашистки генерал – главорез“. „Възпитаник на школите на СС той се „гордее“ с отрязаните няколко глави на български народни синове по време на Втората световна война“. „Емигрира с немците на 7 септември“, за да „избегне народното възмездие“[62].
Разбира се, при биографичните справки не липсват и деца на „АБПФК“[63], и личности, сами били членове на БКП, преди да напуснат България. Най-често общият знаменател е афинитетът им към занимания с политическа дейност.
6. Работещият в западните радиостанции често поради липса на подходяща квалификация отива там не по убеждение, а поради невъзможност да се реализира по друг начин
Обясненията за една от дамите в „Дойче веле“ е, че „въобще не се е мъчила да прогресира в нещо – направо по най-лекото съпротивление – да работи против собствената си страна“[64].
Друг служител на същото радио „по липса на друга професия, гледа да си извади хляба по най-лесния начин“[65].
Трети пък „работи там не толкова по убеждение, а да му е лесно“[66].
Журналист от „Свободна Европа“ намира в радиостанцията „средство за препитание, а не убеждение“[67].
На моменти не липсват обаче и елементи на положителни характеристики или поне признаване на някои качества на отделни водещи. Това като правило се отнася до отделни лица, с които преди всичко свързваме западните радиостанции, хора, които са останали в съзнанието ни като тяхна емблема.
Много любопитна е една справка за Радио „Свободна Европа“ от 1969 г. например. Според нея от работещите в българската секция 46 човека 35 са с висше образование – факт, който показвал, че ръководството на българския отдел строго съблюдавало указанията на Комитета „Свободна Европа“ за приемане в радиото на високо образовани лица. Най-голям е броят на завършилите право, икономика, международна търговия и журналистика. Повечето от тях са се занимавали с активна политическа дейност преди напускането на страната и всички те владеят английски и немски език[68].
С това допълнение психопрофилът на работещите българи в западните радиостанции придобива по-друга насока и професионалните качества се поставят в по-различен контекст.
7. Работещите в западните радиостанции са използвани и за събиране на разузнавателна информация чрез срещи и разговори с българи в чужбина. За тази цел се поддържат контакти с местната полиция, използва се методът „на тъмно“ и в крайна сметка отново се работи против родината и се обслужват „чужди господари“[69]
Многобройни са цитираните донесения от лица, срещали се по време на престоя си в чужбина със служители от българските секции на западните радиостанции, за естеството на водените от тях разговори.
Любопитни са и анкетите, извършвани сред слушателите на тези радиостанции при техни посещения в западни страни.
Освен обичайните въпроси за наличието или отсъствието на възможност за слушане на чуждите радиа, за нивото на заглушаване, за предпочитани предавания, информация и музика, в цитираните анкети се съдържат и редица други интересни питания. В анкета от средата на 70-те години, извършвана на територията на Франция от Института за обществено мнение SOFRES, интервюираните са питани какво смятат за най-важно в живота, като сред отговорите присъстват доброто семейство, високото жизнено равнище, възможността за пътуване, здравето, свободата на изразяване; какво е разочарованието им в живота; как оценяват жизненото си равнище в сравнение с преди; какво е стопанското и политическото положение в България, сравнени с тези отпреди 2-3 години; за кого биха гласували, ако в страната има свободни избори; как функционира социализмът в България; как оценяват основната идея на комунизма; коя система на управление смятат за най-добра[70].
Според българските служби за сигурност с цел анкети за изучаване на общественото мнение (което за тях е легално прикритие за „събиране на шпионска информация“) годишно се подхожда към 5000-7000 граждани на социалистическите страни[71]. „Невинните разговори“ при „случайни срещи“ бил другият информационен източник, а третият – читателските писма. Посочва се, че годишно РСЕ получава над 6000 писма от слушатели в източноевропейските страни[72].
В заключение може да се каже, че западните радиостанции изпълняват ролята на алтернативно, често пъти и единствено информационно средство за хората от източната страна на желязната завеса. Особено много значението им се засилва от 80-те години на миналия век и най-вече през втората им половина с идването на гласността в Съветския съюз и с появата на неформалните сдружения в нашата страна, чиято основна/ единствена легитимация е чрез тези радиостанции.
Българските служби за сигурност разполагат обектите си единствено в парадигмата на врага и в резултат на съвместни акции с медиите – вестникарски публикации, документални филми, радиои телевизионни интервюта – е правен опит за многократно насаждане на митологемата за изменника като характеристика на работещия в тези радиостанции.
Поради оголената идеологизираност и свръхсатанизирането на опонента комунистическата пропаганда е не само неефективна и почти никой не и вярва, но и много често и благодарение на тези радиостанции постига бумерангов ефект. Благодарение на тези радиостанции гражданите на България, като и на останалите източноевропейски страни успяват да се информират за много събития и това е основната и безспорната им заслуга.
Откъс от сборника „История, митология, политика",
Университетско издателство „Св. Климент Охридски", 2010
Копие от :
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.