Проблемът с доносниците и сътрудниците на бившите тайни служби, проникнали в българската църква, е наистина голям и неговите истински измерения тепърва ще излизат наяве и ще се преосмислят и анализират. Пред съвременната църква стои предизвикателството да намери правилен и най-вече библейски обоснован християнски подход при решаването на този нелек проблем. При решаването на всеки проблем обаче е необходим внимателен и задълбочен анализ на действителния му причинител. Ето защо обект на нашия анализ ще бъде установяването на корена на проблема.
Към края на Студената война бившият президент на САЩ Роналд Рейгън (1911-2004), говорейки за Съветския съюз, за бившия социалистически блок и тоталитарните комунистически режими в него, въведе термина „оста на злото“. В настоящия анализ ще говорим за„корена на злото“, като се опитаме да дадем отговор на няколко въпроса: защо се стигна дотук, защо имаше доносници и кой ги постави в църквата, кой мразеше църквата и защо на нея се гледаше като на „враг на народа“ и т. н. Когато говорим за “корена на злото”, трябва да подчертаем, че той е дълбоко духовен и се крие в погрешната и антихуманна комунистическа идеология в самата си основа, която предизвика много страдания на целия ни народ.
Сливане на Комунистическата партия и държавата
Много може да се говори за социалния и духовен живот в нашата страна през тоталитарната епоха. За съжаление, все още има хора, които си спомнят с умиление и носталгия „колко било хубаво тогава“, „как имало ред и дисциплина навсякъде“, „как можело всяка година да се ходи на почивка на морето през лятото, а на планина през зимата“, „как всичко било безплатно: и образованието, и здравеопазването, и детските градини” и въобще “всичко течало по мед и масло“. Така разсъждават повърхностните и безкритични умове, за които само материалното е важно. Така разсъждават само онези, за които животът и неговото качество се измерва единствено с количеството хляб, сирене, домати и кебапчета, и разбира се, ако има и някакво зрелище или сеир – още по-добре. Да, вярно е, че тогава имаше истинско сирене и мляко в магазина, но нямаше истинска свобода за личността и обществото!
Много може да се разказва за репресиите, гоненията, преследванията и тормоза срещу българската интелигенция и духовните водачи на християнската църква у нас. Но смятам да се спра само на най-важните неща и да очертая основните моменти на тази титанична физическа, идеологическа и духовна битка на Давид (Христовата църква в България, Божия народ) срещу исполина Голиат (репресивната тоталитарна държава и комунистическата партия).
Най-напред искам да поясня, че когато говорим за комунистическата партия и държавната власт, трябва да имаме предвид едно и също нещо. След преврата на 9.ІХ.1944 г. компартията узурпира властта и фактически се срастна с нея. Партията и държавата се сливат до такава степен, че стават абсолютно взаимозаменяеми и като понятия, и като реални субекти. Когато се говори за държавата, се има предвид партията и когато се говори за партията, се има предвид държавата. Но това не е единственият проблем. По-големият проблем е нарушаването на един много важен и основополагащ принцип, спазването на който е гаранция за стабилността и свободното демократично и хармонично развитие и живот на всяко едно общество в света. Това е принципът за разделение между църквата и държавата.
Нека разгледаме какво означава този принцип и какъв е неговият смисъл, защото в нарушаването му се крие един от главните корени на проблема с агентите на Държавна сигурност в църквата. Бог е създал три основни институции за правилното, свободно и хармонично съществуване и функциониране на всяко едно общество по света. Тези институции са семейството, държавата и църквата. Държавата се състои от държавните или гражданските власти, а църквата притежава църковна власт.
Когато говорим за църквата, имаме предвид християнската църква, която е съставена и представена от нейните три основни клона: протестантство (най-многобройният клон според някои последни статистики), католицизъм (римокатолиците) и източното православие (най-малобройният клон на християнството). Нито един от тези три клона, взет по отделно, не може да представлява християнската църква като цяло, а само трите, взети заедно, могат да я представляват в световен мащаб и като цяло. Всъщност точно така е изразено в общоприетите Символи на вярата: “една вселенска и апостолска църква”. Но по този въпрос има сериозно неразбиране в нашето общество.
Много хора днес мислят, че само православната църква е християнска, а католическата и протестантската не са, но това е една голяма заблуда, тиражирана и системно пропагандирана по политически причини у нас. Християнството в световен мащаб, както казахме, се представлява едновременно и от трите клона! Така че, когато в България се говори за християни, не трябва да се разбира, че става дума само за православните, но също така има и други, които също са християни - католиците и протестантите.
Следователно, когато някой (личност, институция или цяла държава) атакува по какъвто и да е начин дори само един от тези три клона, то това означава, че той атакува и преследва християнската религия като цяло! Нека не пренебрегваме факта, че църквата също притежава един вид „власт“. Ето защо никак не е случайно, че се говори за разделение на властите, а още по-важно е, когато се говори конкретно заразделение именно между тези две власти – църковната и държавната. Явно е, че това има своето особено значение за обществото, но за съжаление малко хора имат правилното разбиране за тази концепция.
Вмешателството на държавата в църковния живот
Нека кажем няколко разяснителни думи накратко за това прословуто „разделение“ между разглежданите две институции. Всяка една от тях има своите строго индивидуални и специфични функции и задачи. Църквата има предимно духовни задачи: да пази и съхранява вярата, което означава богословско изучаване и установяване на правилната християнска доктрина и учение и неговото опазване в чист и неизопачен вид. В този смисъл църквата е единствената институция, която може да се произнесе компетентно и да посочи кое е правилното духовно-религиозно учение и кои са лъжеученията, култовете и сектите в дадена страна. Държавата нито има компетенциите, нито пък има задължението да прави това. Църквата още има задачата да проповядва и да разпространява Словото Божие (Библията), да отслужва църковните тайнства, да се грижи за душите на своите членове и т. н.
Държавата или държавната власт има съвсем други задачи. Най-общо казано, тя има задачата да организира и опазва реда в дадена страна, да организира събирането на данъците, да поддържа боеспособна армия, за да може чрез нея да защитава живота на гражданите и тяхната частна собственост и т. н. Това не са задачи на църквата. Не на последно място, една от най-важните задачи на държавната власт е да защитава християнската църква, като в същото време осигурява свобода на всички вероизповедания, без да отдава предпочитания на никоя религия, църква или деноминация.
Когато държавата не изпълнява правилно или въобще не изпълнява своите специфични задачи и отговорности, дадени й от Бога, то тогава църквата е длъжна да я критикува, да я коригира, за да й помогне да влезе в руслото на правилното функциониране и да може да се възстанови баланса на съществуване и управление на обществото. Този принцип никога не бива да се нарушава, за да се запази духовният и социален баланс, който Бог е създал за правилното функциониране и живот на обществото! Така че, в известен смисъл църквата стои дори по-високо от държавата в богословски аспект. Тя е по-близо до Бога и с малко повече привилегии, но и с много по-големи отговорности пред Него.
Проблемите в една страна започват тогава, когато принципът на разделение на властите се наруши от която и да е от страните. Когато църквата реши да изземе функциите на държавната власт и когато последната реши да се намеси в църковните дела и да върши несвойствени за нея функции, които само църквата е упълномощена да върши, тогава Богоустановеният ред се нарушава и всичко се обръща с главата надолу. А най-големите проблеми за едно общество възникват тогава, когато държавната власт започне да се прави на “бог”.
Бог, Който ни е разкрит в Библията, притежава някои атрибути, които само и единствено Той може да притежава и проявява. Тези атрибути са: всемогъщество, вездесъщие, всезнание, премъдрост, святост или непогрешимост и т. н. Понеже само истинският Бог притежава тези Божествени атрибути, Той изисква само на Него да се отдава слава и поклонение и само на Него да се служи с цяло сърце и душа. Не случайно първата и втората заповеди са: „Да нямаш други богове, освен Мене!“ и „Не си прави кумир или идол и да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив...“ (Изх. 20:3-4; Втор. 5:6-7).
За комунистическата държава обаче „първата заповед“ беше: „Да нямаш друга Партия, освен Мене! Само на Мене да служиш, само на Мене да се покланяш, само на Мене да отдаваш слава и само за Мене да живееш!“. Тя отрече съществуването на всички други божества и религии, като ги обяви за „опиум на народите“ (Маркс). Църквата обаче проповядва, че има Един истински Бог. Ето защо тя се превръща в пръв„идеологически враг“ на Партията. Всеки, който проповядва, че има друг Бог, освен Комунистическата партия-държава трябва да бъде сринат със земята, „изобличен“, смазан по всякакъв начин и унищожен!
За налагането на пълния контрол на Партията върху гражданите на държавата се започва събирането на всякакъв вид информация. Събирането на такъв вид информация от всичко, от всички и за всички не е била със строго научна или изследователска цел, нито пък с благородни мотиви. Държавна сигурност обаче няма такива благородни цели. Нейната крайна цел е да проучи кой обект е „благонадежден“ и удобен за нея, за да го използва за своите егоистични и пъклени планове, както и да проучи, от друга страна, как най-успешно да унищожи всички, които не са удобни и които не се подчиняват. За целта се е събирала всякакъв вид информация за дадения обект, личност или организация. Именно за събирането на тази „многолика“ и „разнообразна“ информация Партията създава така наречената Държавна сигурност.Тайните служби са именно Държавна сигурност. Това е действително “служба”, която осигурява “сигурност” не за народа и отечеството, а за самообожествилия се комунистически партийно-държавен апарат.
Тоталитарната комунистическа държава-партия има изключително сходни и идентични белези и характеристики на Римската империя по времето, когато нейните императори са се самообявявали за богове и са изисквали от всички поданици в империята да им отдават поклонение като на богове, да им строят храмове (мавзолеи) и дори да им принасят жертвоприношения в тях. Това е било време, когато Християнската Църква отново е била жестоко гонена и преследвана, защото е проповядвала, че има Един истински Бог, Който не е императорът.
Методите на ДС за деструктивно влияние върху евангелските църкви: минало и настояще
Партията решава да унищожи своя най-голям идеологически враг – църквата. Един от методите е започването на масова антирелигиозна и атеистична пропаганда сред населението. Впрочем, това се прави и днес чрез използването на масмедиите, като единствената разлика е в това, че сега „директивата“ е да се лансират единствено и само православието и народните традиции, но това е тема на друг анализ. Друг стар и изпитан метод, който ДС използваше, е принципът: „порази пастира и овцете ще се разпръснат“. Така се стига до внедряването на доносници, които да следят всичко, което става в църквата и какво правят пасторите и свещениците, духовните водачи и всички по-активни и ревностни членове на Църквата. Поставената задача е да се събере колкото се може повече информация за даденото лице “с цел компрометирането му и дискредитирането му пред цялото общество”. Разбира се, съвършени хора няма и за всекиго може да се „намери“ нещо, а защо не и да се измисли нещо, което да урони престижа му и доброто му име.
Така в началото на 1949 г. Партията повдига голям публичен съдебен процес срещу евангелските пастори, на който те са обявени за американски шпиони и корумпирани личности, като някои са осъдени на смъртни, а други на доживотни присъди. По този начин най-будните и интелигентни евангелски водачи са публично компрометирани и отстранени. На тяхно място в много случаи биват поставени „верни“ на Партията другари, които са се съгласили хем да служат тихо и кротко в църквите, както Партията им е заповядала, хем всячески да сътрудничат на Държавна сигурност. Задачата е била на всички възлови и ръководни постове в църквата да бъдат поставени „послушни другари-сътрудници“. Наред с изпълнението на тази задача е имало и друга не по-малко „важна“ цел - да се спрат децата, юношите и младежите да ходят на църква.
Тогава политическата концепция на комунистите е била, че като изведат младите извън църквата, то в нея ще останат само възрастни, които ще изчезнат по „естествен“ път. В тази връзка, малко хора знаят, че тайният, сатанински и изключително „амбициозен“ план е бил до 2000 г. България да бъде обявена за „първата напълно атеистична държава в света“. Друга подла роля, която сътрудниците на ДС в църквата са имали да изпълняват, е била да създават интриги вътре в църквата, отново по стария изпитан римски метод - „разделяй и владей“. Целта е била църквата да се подкопае вътрешно, като се създадат изкуствени вътрешни напрежения и разделения между братя и сестри, между духовните лидери и дори между църковните общества.
Днес наблюдението и следенето на протестантските евангелски църкви в България продължава с пълна сила. Понастоящем политиката на бившата Държавна сигурност не се е променила с нищо. Все още държавните служби за сигурност гледат на протестантските евангелски църкви като на опасност за националната сигурност и единството на нацията”. Ето какво четем в доклада по Национална сигурност за 2010 година:
В условията на икономическа криза и проблеми в традиционните вероизповедания, множество други нетрадиционни религиозни деноминации, секти и окултни течения правят опити за привличане на последователи. Основният риск от това е свързан с популяризирането на практики, представляващи заплаха за здравето и живота на последователите, както и предизвикването на напрежение сред местното население поради агресивната пропагандна дейност. Въпреки че не представляват пряка опасност за националната сигурност, действията на тези религиозни общности допълнително способстват за дезинтеграцията. Разпространението им ще остане в зависимост от степента на развитието на предпоставки от социално-икономическо естество.
Под точка „нарушаване на демократичното функциониране на обществото и институциите и конституционно установения ред“ е писано следното:
В най-висока степен това е свързано с: консолидирани или паралелни координирани действия за „доказване” на дискриминационно отношение към определени етнически или религиозни групи в България, и неефективност на съществуващите държавни институции и органи в областта на правата и свободите на гражданите, като целите могат да бъдат различни по характер (политически и/или корпоративни). В този процес може да се очакват настойчиви опити за ангажиране на чужди официални представители, международни и неправителствени организации с проблеми, представяни като акт на дискриминация.
Коментара ще оставя на читателите.
Но църквата ще стои вовеки, защото е основана върху Канарата Христос, Който е вечен и непоклатим и Който казва за Нея, че „и портите на ада няма да й надделеят“ (Мат. 16:18 б)!
Копиран от
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.